Слабо окосмяване на лицето

Слабо окосмяване на лицето се характеризира с наличие на много малко косми в областта на лицето.

Слабо окосмяване на лицето може да се дължи на индивидуални особености, трихотиломания, гъбична инфекция, лъче и химиотерапия, вторичен сифилис, краста, екзема, себореен дерматит, системен лупус еритематозус, дефицит на витамини и минерали, диабет, алергична реакция след прием на някои медикаменти, паразитно заболяване, страничен ефект от прием на анаболни стероиди, хормонални нарушения, сърдечно-съдови заболявания, бременност, прием на противозачатъчни хапчета, ектодермална дисплазия, ихтиоза, хипотиреоидизъм, синдром на преждевременното стареене (синдром на Вернер) и други.

Синдромът на Вернер (Werner syndrome) или известен още като "възрастна прогерия" и синдром на преждевременното остаряване представлява генетично автозомно рецесивно уанследимо заболяване, което се предизвиква от ген, кодиращ ензим, който "разплита" двойноспиралната молекула на ДНК. Генът се разполага върху късото рамо на осмата хромозома. Хората боледуват от заболявания, типични за хора в старческа възраст и обикновено не доживяват 50 години поради развитие на злокачествени заболявания (най-често рак и сърдечно съдови заболявания). Синдромът на Вернер се характеризира с признаци на бързо остаряване, което започва от 30 годишна възраст и включва лезии по кожата подобни на тези при склеродермията, загуба на кожна еластичност, побеляване на косата, преждевременна атеросклероза, остеопорозни и артрозни изменения, безплодие, много тънки ръце и крака и набит торс поради прекомерното отлагане на мазнини, повишен и писклив глас, забавено израстване на зъбите, бавен темп на растеж и прекратяването му в пубертета, нисък ръст, калциноза в кръвоносните съдове, разширени вени, хипертония, атрофия на мозъка (в около 40% от случаите), загуба на слуха, атрофия на половите жлези, алопеция по тялото (лице, интимни части, подмишници), диабет тип 2, атрофия на кожата, хиперкератинизация, атрофия на гласните връзки, загрубяване на кожата, изтъняване на епидермиса. Средната възраст за диагностициране на заболяването е 24 г. (най-младият известен случай е 6 годишно дете), а средната преживяемост е 46 г. Заболяването може да бъде сбъркано с частичната липодистрофия, синдром на Ротмунд-Томсън (Rothmund-Thomson syndrome), мандибулоакрална дисплазия, синдром на Хътчинсън-Гилфорд (Hutchinson-Gilford syndrome).