Скована походка

Скована походка представлява отклонение от нормалния начин на вървеж, изразяващ се в затруднение във вървежа.

Скована походка може да се дължи на редица състояния или заболявания, като травма, фрактура, продължително обездвижване, заболявания на нервите, наднормено тегло, спастична параплегия, остеоартрит, периферна съдова болест, рахит, луксация на тазобедрената става, церебрална парализа, ектодермална дисплазия, тумор в главния или гръбначния мозък, атаксия, дискова херния, гонартроза, коксартроза, дисплазия, усукване на тестисите, тендинит, миозит, бурсит, носене на неудобни обувки, вестибулит, мускулна дистрофия, артрит, след анестезия, злоупотреба с алкохол, наркотични вещества, инсулт, миастения гравис, множествена склероза, болест на Паркинсон (Parkinson), болест на Хънтингтън (Huntington), болест на Лобщайн (Lobshtayn), синдром на Фрайд (Fried), мускулна дистрофия (тип Дюшен или Бекер), синдром на Райли Швахман (Riley Shvahman), болест на Алцхаймер (Alzheimer), атрофия на мускулите, опистотонус, детски паралич, ендемичен бавно прогресиращ енцефалит и др.

Ендемичен бавно прогресиращ енцефалит (Progressive Vilyuisk Encephalitis) е мозъчно заболяване, с неизвестен причинител, който има предположение, че е от сем. Picornavirus. Начинът на предаване не е установен, но се предполага, че има генетична предразположеност. Инкубационният период е средно 15 години. Заболяването е ендемично за населението, разположено по поречието на р. Вилюй (Русия). Признаците на заболяването включват треска, физическо неразположение, отпадналост, гадене, повръщане, обърканост, сънливост, скованост в походката, атаксия, когнитивни нарушения, главоболие, болки в крайниците, мозъчна дисфункция, повишени дълбоки сухожилни рефлекси, двойно виждане и др.