Самосъжаление

Самосъжалението е състояние на духа на индивида, който не може да приеме дадена неблагоприятна ситуация. Самосъжалението е състояние, в което всеки един от нас е изпадал. Самосъжалението ни възвисява в собствените ни очи и придава допълнителен смисъл на нашето съществуване, колкото и невзрачно да ни се струва то на моменти. Човек престава да се самосъжалява, когато приеме реалността с всичките й ограничения, както и собствените си недостатъци.

Самосъжаление обикновено човек изпитва, когато се чувства като "жертва" на нещо или някой, изпитване на самосъжаление от това, че си се родил мъж или жена, лоша фигура, ръст (прекалено нисък или висок), цвят на кожата, националност, религия, от това, че не са омъжени/женени, депресия, при някои заболявания (заекване) и др.

Заекването (Stuttering) представлява разстройство на речта, при което тя се нарушава от неволеви повторения и/или удължавания на звукове, срички, думи или фрази, а също и от неволеви паузи или принудителни прекъсвани, при което индивидът не може да произведе желаната дума или изречение. Причините за появата на заекването остават неизяснени, но последните научни изследвания сочат, че има неврологична предразположеност. Състоянието може да се наблюдава при стресови ситуации, малтретиране на децата, травма на главата, церебрална парализа, мозъчна инфекция, увреждане на слуха, енцефалит, силно вълнение или стрес, аутизъм, синдром на Ландау-Клефнер (Landau-Kleffner), синдром на Аспергер (Asperger), синдром на Турет (Tourette), синдром на Даун (Down), синдром на Гилен-Баре (Guillain-Barre). В повечето случаи заекването се появява след период на нормално речево развитие, като се появява внезапно.