Рефлекс на Бейнбридж

Рефлекс на Бейнбридж: представлява повишаване на сърдечната честота, поради увеличаване на централното венозно налягане. Рефлексът на Бейнбридж се нарича още предсърден рефлекс. Описан е за първи път от Френсис Артуром Бейнбридж през 1915 г. при опит с куче. Той установява, че при вливане на кръв или физиологичен разтвор в животното, пулсът се учестява. Това явление се наблюдава дори и когато артериалното кръвно налягане не е увеличено. Освен това той е наблюдавал, че сърдечната честота се увеличава, когато венозното налягане е достатъчно високо да разшири дясното предсърдие, но денервацията на вагусовия нерв прекъсва този ефект. Има доказателства, че рефлексът на Бейнбридж се среща при хора, както и след раждането на бебе, когато голям обем вътреплацентарна кръв (800 мл.) се върне обратно в кръвообращението на майката, в резултат на тахикардия.