Ретрогнатия

› Въведение

› По-чести причини за възникване

› Симптоми 

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Ретрогнатия представлява зъбно-челюстна деформация, изразяваща се в изместване на горната или долната челюст по-назад от нормалното положение. Това състояние може да бъде вродено или придобито. Ретрогнатията често води до функционални и естетични нарушения, включително проблеми със захапката, дъвченето, говора и дишането.

Ретрогнатията е термин, използван за описание на неправилно задно разположение на една от челюстите спрямо черепната основа. Най-често се засяга долната челюст - състояние, известно като мандибуларна ретрогнатия. По-рядко може да бъде засегната горната челюст или да се наблюдава комбинирана форма. Аномалията може да бъде лека и клинично незабележима, но в други случаи води до значителни функционални нарушения и изразен лицев дисбаланс.

Ретрогнатията е част от по-широката група на зъбно-челюстните деформации. Състоянието може да се прояви още в детска възраст или да стане по-очевидно по време на пубертета, когато по време на растежа на тялото диспропорции се задълбочават.

Ретрогнатия може да се дължи на:

• Травми, отравяния и други външни въздействия - радиация, интоксикации.
• Болести на кожата и съединителната тъкан - синдром на Марфан.
• Инфекциозни и паразитни болести - вродени инфекции.
• Бременност, раждане и послеродов период - алкохолна злоупотреба по време на бременност. 
• Вродени аномалии, деформации и хромозомни аберации - аномалии на челюстите, щуча уста, Шаранова уста, хромозомни аномалии, вродени дефекти на черепните кости.
• Болести на костно-мускулната система - лицево-челюстни деформации, аномалии на челюстите. 
• Болести на нервната система - ембрионални нарушения.
• Новообразувания - мозъчни тумори.

Причини за възникване

Причините за ретрогнатията са разнообразни и могат да бъдат разделени на вродени и придобити.

Вродени причини

Генетичните фактори играят съществена роля в развитието на ретрогнатията. Наследствената предиспозиция често се наблюдава в семейства с изразени лицево-челюстни аномалии. Ретрогнатията може да бъде част от редица вродени синдроми, като синдром на Пиер Робен, синдром на Тричър Колинс, синдром на Крузон и други краниофациални синдроми. В тези случаи тя често се съчетава с други аномалии, като цепки на небцето, хипоплазия на лицевите кости и дихателни затруднения.

Нарушенията в ембрионалното развитие на първата и втората хрилна дъга могат да доведат до недостатъчен растеж на долната челюст. Хормонални и метаболитни фактори по време на бременността, както и експозиция на тератогени, също могат да окажат влияние върху нормалното развитие на лицевия скелет.

Придобити причини

Придобитата ретрогнатия може да се развие в резултат на травми на лицево-челюстната област, особено в детска възраст, когато растежът на костите все още не е завършен. Фрактури на долната челюст или на темпоромандибуларната става могат да доведат до нарушен растеж и последващо задно разположение на челюстта.

Функционални фактори също имат значение. Продължителни вредни навици като смучене на пръст, използване на биберон след ранна детска възраст или неправилна позиция на езика могат да повлияят неблагоприятно върху развитието на челюстите. Хронична обструкция на горните дихателни пътища, например при аденоидна хипертрофия, може да доведе до компенсаторно дишане през устата и промени в лицевия растеж. 

Някои системни заболявания, като ендокринни нарушения или заболявания на костния метаболизъм, също могат да допринесат за развитието на ретрогнатия.

Симптоми

Клиничната изява на ретрогнатията варира в зависимост от тежестта на деформацията, възрастта на пациента и наличието на съпътстващи заболявания.

Естетични прояви

Един от най-често забележимите симптоми е промененото лицево изражение. При мандибуларна ретрогнатия профилът е изпъкнал, с визуално изтеглена назад брадичка. 

Функционални нарушения

Ретрогнатията често се съпровожда от нарушения в захапката Пациентите могат да имат затруднения при дъвчене, неравномерно натоварване на зъбите и повишен риск от зъбен износ и темпоромандибуларни нарушения. Говорни нарушения също са възможни, особено при по-тежки форми. Неправилното разположение на челюстите може да повлияе произнасянето на определени звуци.

Дихателни проблеми

Особено важно е отражението на ретрогнатията върху дихателната функция. Задното разположение на долната челюст може да доведе до стеснение на орофарингеалното пространство и да повиши риска от хъркане и развитие на обструктивна сънна апнея. Пациентите могат да се оплакват от дневна сънливост, хронична умора и намалена концентрация.

Поставяне на диагноза

Диагнозата ретрогнатия се поставя въз основа на комбинация от клиничен преглед, образни изследвания и функционална оценка.

Клиничен преглед - първата стъпка към поставяне на диагноза е подробен разпит на пациента. По време на прегледа освен симптомите се оценяват следните параметри:

• Лицевият профил и симетрия
• Положението на брадичката
• Съотношението между горната и долната челюст
• Анализът на захапката
• Функцията на темпоромандибуларните стави.

Образни методи - рентгенологичните изследвания са основен диагностичен инструмент. В някои случаи се използват компютърна томография за по-точна оценка на костните структури. 

Допълнителни изследвания - при съмнение за сънна апнея може да бъде назначено полисомнографско изследване. Логопедична и функционална оценка са полезни при пациенти с говорни нарушения.

Лечение

Лечението на ретрогнатията зависи от възрастта на пациента, тежестта на деформацията и наличието на функционални нарушения. Обикновено се изисква мултидисциплинарен подход, включващ стоматолози, ортодонти, лицево-челюстни хирурзи и логопеди.

Ортодонтско лечение

При деца и подрастващи ортодонтското лечение има за цел да насочи растежа на челюстите. Използват се функционални апарати, които стимулират растежа на долната челюст и подобряват захапката. Ранната интервенция може значително да намали нуждата от хирургично лечение в по-късна възраст.

Хирургично лечение

При тежки форми на ретрогнатия, особено при завършен растеж, лицево-челюстната хирургия е метод на избор. Най-често се извършва ортогнатна хирургия, като билатерална сагитална остеотомия на долната челюст с нейното изместване напред. Целта е възстановяване на функционалната оклузия и хармоничния лицев профил. Хирургичното лечение често се комбинира с пред- и постоперативна ортодонтска терапия за оптимални резултати.

Симптоматично лечение

При пациенти с леки форми или такива, които не са подходящи за хирургия, могат да се приложат консервативни мерки. Те включват логопедична терапия, лечение на темпоромандибуларни нарушения и при нужда използване на орални апарати за сънна апнея.

Заглавно изображение: en:User:CoYep, Public domain, from Wikimedia Commons
Изображения: freepik.com