Рак на пикочния мехур

Рак на пикочния мехур: злокачествено образувание на стената на пикочния мехур, при което се установява неконтролируем растеж на ракови клетки. Тумора на пикочния мехур е един от най-често срещаните, но за разлика от тези на яйчниците и простатата има ниска склонност към разпространение в други части на тялото. Въпреки това след лечение има висок риск от рецидив.

Състоянието има най-голям шанс за лечение в ранния му стадий. При ненавременно взети мерки и напреднал стадий на заболяването то може да се разпространи и да обхване близките органи, като простата и матка. В последния си стадий на развитие ракът на пикочния мехур може да се разпространява чрез тазовите лимфни възли и кръвта в други органи като черен дроб, бял дроб, кости.

Симптомите, които могат да се развият включват затруднено и болезнено уриниране, кръв в урината, чести позиви за уриниране и други.

Повишен риск към рак на пикочния мехур имат пушачи, хора с хронични инфекции на пикочните пътища, такива подложени на химио- и лъчетерапии, изложени на действието на някои химикали (ариламини) и други.

Ракът на пикочния мехур може да се дължи на:

• Проблеми в отделителната система - инфекции, камъни в пикочния мехур, поставяне на катетър.
• Паразитози - шистозомиаза.
• Туморни метастази - тумор на вагината.
• Прием на определени медикаменти - циклофосфамид, фенацетин.
• Професионално заболяване (при работа с гума, кожа, текстил, анилинови бои)

Диагностицирането на тумора включва вземане на задълбочена лична и фамилна анамнеза, клинична симптоматика, рискови фактори и физически преглед. Изследва се урина за установяване наличие на кръв. Други методи използвани за поставяне на диагнозата са скенер, ехография, цитоскопско изследване.

Прогнозата за хората с рак на пикочния мехур, варира в зависимост от етапа на развитие на заболяването. Лечението включва хирургична намеса, медикаментозна терапия и химиотерапия.