Радиографско пунктиране на големите трохантери

Радиографско пунктиране на големите тронахтери: състояние, характеризиращо се с образуване на малки точковидни промени в участъци от костите, наречени трохантери. Трохантерите, наричани още въртели, представляват костни издатини на горния край на бедрената кост. Те биват голям и малък въртел и за тях се залавят редица мускули.

Радиографско пунктиране на големите тронахтери може да се дължи на синдром на Зелуегър, хондродисплазия пунктата, синдром на Кетъл (Keutel syndrome), костни тумори, спондилоепифизална дисплазия, дистрофична дисплазия, влияние на тератогенните фактори през бременността (злоупотреба с алкохол, наркотици, никотин, медикаменти, интоксикации, излагане на радиация) и други.

Синдромът на Зелуегър (Zellweger syndrome) обединява в себе си група от редки, генетични, мултисистемни нарушения, които някога са биле считани за отделни самостоятелни заболявания. Тези нарушения се класифицират, като различни варианти на един болестен процес. Заедно те образуват спектър или континиум от заболяване. Синдромът на Зелуегър е най-тежката форма; неонаталната адренолевкодистрофия (NALD) е междинната форма, а болестта на Refsum е най-леката форма. Наблюдават се високи нива на мед и желязо в кръвта, загуба на слуха, загуба на мускулен тонус, загуба на зрението (избледняване на оптичния диск, промяна в цвета на ретината), гърчове, хондродисплазия пунктата (коляно, хрущяли, голям трохантер), умствена изостаналост, наличие на кисти в бъбреците, демиелинизация на невроните, набраздени адренокортикални клетки, засягане на сърцето, забавяне в развитието, удебеляване на мозъчните гънки, апнея, хепатомегалия, левкодистрофия, чернодробна дисфункция (цироза), хипоплазия на корпус калозум и центъра на обонянието, голямо пространство между костите на черепа. Синдромът на Зелуегър се нарича още пероксизомно заболяване. Пероксизомите са малки органели в еукариотните клетки, които съдържат ензима каталаза. Каталазата служи за разграждане на въглеродния пероксид (Н2О2) до вода и кислород, образуван при разграждането на аминокиселините. Нарушенията на синдрома на Зелуегър може да засегнат повечето органи в тялото. Заболяването засяга кърмачетата и обикновено води до смърт през първата година от живота му.