Първоначална хипертиреоидна фаза последвана от хипотиреоидна фаза

Първоначалната хипертиреоидна фаза последвана от хипотиреоидна фаза представлява състояние на ненормално функциониране на щитовидната жлеза, при което в началото на болестния процес се наблюдава повишена секрецията, последвана от понижена такава.

Първоначалната хипертиреоидна фаза последвана от хипотиреоидна фаза се наблюдава при следродилен тиреоидит.

Следродилният тиреоидит е възпаление на щитовидната жлеза, което се наблюдава при 5% - 7% от жените след бременност. Характеризира се с временно повишаване нивата на хормоните на щитовидната жлеза.

Следродилният тиреоидит се описва с признаците: затруднено отслабване след раждане при хипотиреоидизъм, инфекция на щитовидната жлеза, която започва първоначално с хипертиреоидна фаза последвана от хипотиреоидна такава, Базедова болест, прекомерна загуба на тегло след раждане при хипертиреоидизъм, безпокойство, прекалена емоционалност, плач, умора, намалено либидо, гуша, слаба памет, депресия, мускулни крампи, усещане за студ при хипотиреоидизъм, запек, усещане за горещина при хипертиреоидизъм, слаби мускули, нарушена концентрация, раздразнителност, ускорен сърдечен ритъм.

Причината за развитието на следродилния тиреоидит не е известна. Смята се, че се причинява от автоимунно разстройство след бременност. Болестни състояния, които могат да бъдат сходни, или свързани с посочения тиреоидит са: прием на лекарства, гуша, болест на Грейвс, синдром на Пендред (Pendred syndrome), възпаления на същата, кисти и неоплазии на щитовидната жлеза.