Промени в слюнчените жлези

Промени в слюнчените жлези: представлява състояние, при което се наблюдават структурни и функционални нарушения в слюнчените жлези.

Слюнчените жлези (glandulae salivariae oris) представляват образувания на устния епител, като тяхната основна функция е производството и секрецията на слюнка. Съставени са от жлезиста секреторна тъкан (паренхим) и съединителна тъкан (строма). Различават се няколко слюнчени жлези: околоушна (паротидна) жлеза, долночелюстна (субмандибуларна) жлеза, подезична (сублингвална) жлеза. В зависимост от вида на секрецията биват мукозни, серозни и смесени.

Промените в слюнчените жлези могат да настъпят при процеса на стареене, лимфоцитна инфилтрация, ксеростомия (сухота в устата), дехидратация, висока температура, анемия, захарен диабет, синдром на Сьогрен (Sjögren's syndrome), химио и лъчетерапия, кистозна фиброза, ревматоиден артрит, туморни образувания на жлезите, синдром на Тунгланг-Савидж-Белман (Tunglang-Savace-Bellman syndrome), сиалоаденитис, сиалолитиазис, синдром на Фрей (Frey syndrome), болест на Бръшфилд-Уайт, саркоидоза, бактериални и вирусни (заушка) инфекции, алергична реакция, травматично увреждане (мукоцеле, ранула, никотинов стоматит) аплазия, атрезия, некротизираща сиалометаплазия, метаболитни нарушения, хроничен склерозиращ сиалоаденит, алкохолизъм, ХИВ-свързано заболяване на слюнчените жлези и други.

Болестта на Бръшфилд-Уайт (Brushfield-Wyatt disease) известна още с имената невоидна аменция, лептоменингеална ангиома, болест на Weber, болест на Sturge-Weber, синдром на Sturge-Kalischer-Weber, болест на Kalischer. Това е рядко вродено заболяване, което се характеризира със склеротични маси в кората на главния мозък, аденом себацеум, тумори в различни органи, умствена изостаналост, епилепсия, очни проблеми (напр. глаукома), ангиоми в мозъка, червени, розови, пурпурни петна върху лицето, уголемен черен дроб, малка глава, промени в слюнчените жлези, бъбречни и белодробни промени и други. Честотата на заболяването е 1:100 000. Има неизвестна етиология, но се предполага, че се дължи на лоша васкуларизация през ембрионалното развитие.