Проксимална мускулна ригидност

Проксимална мускулна ригидност: представлява състояние, характеризиращо се със скованост на мускулите в проксималните части на ръцете (рамена и мишници) и краката (бедра и седалище).

Проксимална мускул на ригидност може да се дължи на болест на Паркинсон (Parkinson's disease), болест на Уилс (Wills disease), инсулт, множествена склероза, болест на Кройцфелт-Якоб (Creutzfeldt-Jakob disease), миозити, електролитен дисбаланс, тежки физически натоварвания, синдром на Шей-Меги (Shy-Magee syndrome), атаксия на Вестфал-Лейдън, тетанус, епилепсия, детска церебрална парализа, травматично увреждане на гръбначния мозък, хипонатриемия, некротизиращ васкулит, хипокалцемия, болест на Хънтингтън (Huntington's disease), синдром на Гилен-Баре (Guillain-Barré syndrome), амиотрофична латерална склероза (болест на Лу Гериг), полиомиелит (детски паралич), остеомалация, бяс, увреждане на горните моторни неврони и други.

Атаксията на Вестфал-Лейдън (Westphal-Leyden ataxia) представлява форма на атаксия, която започва в детството и се свързана със симптоми на повръщане, световъртеж, скованост на мускулите, припадъци, психични разстройства, затруднен говор, загуба на контрол върху волевите движения, деменция. Смъртта обикновено настъпва до появата на признаците.