Понижен мускулен тонус на цялото тяло

Понижен мускулен тонус на цялото тяло е състояние, при което е намалена способността на мускулите да поддържат положението на тялото в пространството (в седнало или изправено положение).

Понижен мускулен тонус на цялото тяло може да се дължи на: увреждане на централната и периферната нервна система, доброкачествена вродена хипотония, тризомия 21, синдром на Патау (Patau syndrome), синдром на Прадер-Уили (Prader-Willi syndrome), синдром на Кри-Дю-Чат (Cri-du-Chat syndrome), вродени метаболитни нарушения, хипоксична исхемична енцефалопатия, спинална мускулна атрофия, инфантилен ботулизъм, хипотиреоидизъм, нараняване на гръбначния мозък, мозъчни малформации, миастения гравис, синдром на Зелуегър (Zellweger syndrome), вродени аномалии на опорно-двигателната система, преходна неонатална миастения, вродена миастения, синдром на Гилен-Баре (Guillain-Barre syndrome), хронична възпалителна демиелинизираща полиневропатия, мускулна дистрофия, вродена миотонична дистрофия, ендокринни заболявания, синдром на Марфан (Marfan syndrome), синдром на Даун, синдром на Пена-Шокер, тип 2.

Синдром на Пена-Шокер, тип 2 (Pena-Shokeir syndrome Type 2) е автозомно-рецесивно заболяване, характеризиращо се с: понижен мускулен тонус на цялото тяло, хипоплазия на очния нерв, интракраниална калцификация, арефлексия, кифосколиоза, фокална микрогирия, кокса валга (деформация на бедрената става), камптодактилия, хипорефлексия, издадена горна челюст, агенезия на корпус калозум, бъбречни дефекти и други.