Повишен тромбокрит

› Въведение

› По-чести причини за възникване

› Симптоми 

› Диагноза

› Лечение

› Усложнения

Въведение

Повишени тромбокрит представлява лабораторен показател, който отразява увеличения общ обем на тромбоцитите в кръвта. Той е резултат от повишен брой тромбоцити, увеличен среден тромбоцитен обем или комбинация от двете. Клиничното значение на повишения тромбокрит се свързва с повишен риск от тромботични усложнения, особено при наличие на придружаващи заболявания. 

Тромбокритът представлява процентното съотношение между общия обем на тромбоцитите към обема на кръвния серум. Той се изчислява автоматично от хематологичните анализатори въз основа на броя на тромбоцитите и средния им обем. Референтните стойности обикновено са в границите 0.12 - 0.36 процента. Могат да варират в зависимост от използвания метод и съответната лаборатория. Повишеният тромбокрит може да бъде преходен, реактивен или маркер на сериозно подлежащо хематологично заболяване.

Повишеният тромбокрит може да се дължи на някои от следните състояния:

• Болести на кръвта, кръвотворните органи и отделни нарушения, включващи имунния механизъм - есенциална тромбоцитемия, полицитемия вера, първична миелофиброза, хронична миелоидна левкемия, реактивна тромбоцитоза, хемолитични анемии.
• Болести на ендокринната система, разстройства на храненето и на обмяната на веществата -  хиперкортицизъм, метаболитен синдром, затлъстяване, дефицит на желязо.
• Болести на храносмилателната система - възпалителни чревни заболявания, чернодробна цироза.
• Болести на отделителната система - хронична бъбречна недостатъчност, нефротичен синдром, бъбречни тумори.
• Болести на органите на кръвообращението - хронична сърдечна недостатъчност, исхемична болест на сърцето, остър коронарен синдром.
• Травми, отравяния и други външни въздействия - травми, хирургични интервенции, остри кръвозагуби, изгаряния, спленектомия.
• Болести на кожата и съединителната тъкан - системен лупус еритематозус, ревматоиден артрит, васкулити, дерматомиозит, системна склероза.
• Инфекциозни и паразитни болести - остри бактериални инфекции, туберкулоза, сепсис. 
• Вродени аномалии, деформации и хромозомни аберации - вродени миелопролиферативни синдроми.
• Болести на нервната система - мозъчен инсулт, хронични невровъзпалителни заболявания.
• Новообразувания - солидни тумори, хематологични неоплазии, лимфоми, левкемии.

Причини за възникване 

Причините за повишен тромбокрит могат да бъдат разделени на първични и вторични, в зависимост от механизма на възникване.

Първични причини

Първичните причини са свързани с нарушения в костномозъчната хемопоеза и най-често се дължат на миелопролиферативни заболявания.

Есенциалната тромбоцитемия: класически пример за състояние с изразено повишен тромбокрит. Тя се характеризира с автономна пролиферация на мегакариоцитната линия, което води до значително увеличен брой тромбоцити и често повишен среден тромбоцитен обем. Заболяването е свързано с мутации в JAK2, CALR или MPL гена и носи висок риск от артериални и венозни тромбози.

Полицитемия вера: хронично миелопролиферативно заболяване, характеризиращо се с неконтролирана продукция на еритроцити в костния мозък, често съпроводена с увеличено образуване на тромбоцити и левкоцити. Заболяването в повечето случаи е свързано с мутация в JAK2 гена, което води до повишен хематокрит, повишен хемоглобин и често повишен тромбокрит. 

Вторични причини

Вторичният, или реактивен, повишен тромбокрит е значително по-чест и възниква като отговор на различни системни стимули. Повишен тромбокрит се наблюдава най-често след хирургични интервенции, травми или остри кръвозагуби поради компенсаторно увеличаване на тромбоцитната маса. Други вторнични причини при които се наблюдава са:

Инфекциозни и възпалителни заболявания: водят до повишена продукция на тромбоцити под влияние на провъзпалителни цитокини, особено интерлевкин-6. Това е честа причина за умерено повишен тромбокрит при остри и хронични инфекции.

Желязодефицитната анемия: класическа причина за реактивна тромбоцитоза, при която често се наблюдава и повишен тромбокрит.

Злокачествени заболявания: най-често се наблюдава при солидни тумори и лимфопролиферативни болести, могат да бъдат съпроводени с повишена тромбоцитна продукция.

Спленектомията: представлява хирургическа интервенция за премахване на слезката. Спленектомията води до повишен тромбокрит поради отпадане на една от основните функции на слезката - разрушаване на тромбоцитите. 

Прием на медикаменти: повишен тромбокрит може да възникне вследствие на уотреба на лекарства като едикаменти като кортикостероиди, адреналин и някои химиотерапевтици също могат да повишат тромбокрита.

Симптоми

В повечето случаи повишеният тромбокрит протича без изразена клинична симптоматика и се установява инцидентно при рутинни лабораторни изследвания. При значително повишение или при наличие на подлежащо миелопролиферативно заболяване могат да се наблюдават симптоми, свързани с хиперкоагулабилност и нарушения в микроциркулацията. Чести оплаквания са

• Главоболие
• Световъртеж
• Чувство за тежест в главата
• Лесна умора
• Зрителни смущения
• Шум в ушите 
• Студени крайници
• Нощно изпотяване

Микроваскуларни тромботични прояви парене, зачервяване и болка в пръстите на ръцете и краката са типични за есенциалната тромбоцитемия.

Поставяне на диагноза

Диагностиката на повишения тромбокрит изисква системен подход с цел установяване на причината и оценка на тромботичния риск. Първоначално се извършва пълна кръвна картина с оценка на броя на тромбоцитите, тромбокрита и средния тромбоцитен обем. Необходимо е потвърждаване на находката чрез повторно изследване.

• Анамнеза и физикален преглед: включва оценка на симптомите, придружаващите заболявания и фамилната обремененост. Физикалният преглед е насочен към установяване на спленомегалия (увеличена слезка), хепатомегалия (увеличен черен дроб), кожни промени, признаци на тромбоза или анемичен синдром.
• Лабораторни изследвания: включват пълна кръвна картина с диференциално броене, маркери на възпаление, серумно желязо, феритин, С-реактивен протеин и показатели за коагулация. 
• Генетично изследване: провежда се при съмнение за първично миелопролиферативно заболяване. Може да включва различни молекулярно-генетични изследвания за JAK2, CALR и MPL мутации.
• Костно-мозъчна биопсия: златен стандарт за потвърждаване на есенциална тромбоцитемия и други миелопролиферативни неоплазии.

Лечение

Лечението на повишения тромбокрит зависи от неговата етиология, степента на повишение и индивидуалния тромботичен риск.

• При вторично повишен тромбокрит основната терапевтична стратегия е лечение на подлежащото заболяване. Терапия насочена към придружаващото състояние обикновено води до понижаване на тромбокрита. 
• При есенциална тромбоцитемия и други миелопролиферативни заболявания терапията е насочена към намаляване на тромботичния риск. Нискодозовата ацетилсалицилова киселина се използва при повечето пациенти без противопоказания.

Усложнения 

При тежки случаи на повишен тромбокрит могат да се развият сериозни тромботични и хеморагични усложнения, които засягат различни органи и системи. Най-често се наблюдават:

• Мозъчен инсулт
• Преходни исхемични атаки
• Миокарден инфаркт
• Остра коронарна тромбоза
• Дълбока венозна тромбоза
• Белодробен емболизъм
• Тромбоза на мезентериалните съдове
• Чревна исхемия
• Портална венозна тромбоза

Изображения: freepik.com