Повишен серумен феритин

Повишен серумен феритин: увеличена концентрация на феритин в кръвния серум.

Феритинът е протеин, намиращ се във вътрешността на клетките, който съхранява желязото в организма, така, че да бъде използвано по-късно при необходимост. Феритинът е разтворим във вода и нивото му в кръвта е пропорционално на общото съдържание на феритин в тялото и в повечето случаи и съдържанието на желязо.

Повишен серумен феритин може да се установи при наследствена ацерулоплазминемия (болест на Уилсън), генетични заболявания свързани с натрупване на желязо, хемосидероза, сидеробластна анемия, таласемия, тип 1 наследствена хемохроматоза, трансфузионно претоварване, порфирия кутанеа тарда и други.

Повишен серумен феритин без натрупване на желязо може да се установи при увреждане на феритин-съдържащи тъкани (черен дроб, костен мозък), вирусен хепатит, безалкохолна чернодробна стеатоза, злоупотреба с алкохол, хронични възпалителни заболявания или бактериални инфекции (тъй като феритинът е острофазов протеин), ревматоиден артрит, тиреотоксикоза, злокачествени заболявания на кръвта и други.

Ацерулоплазминемия е рядко автозомно-рецесивно заболяване, при което генетична мутация е причина за липса или дисфункция на церулоплазмин. Церулоплазминът е гликопротеин, който съдържа мед и е свързан с окисляване на двувалентното желязо до тривалентно, което позволява да бъде транспортирано до трансферин. Дефицитът на ацерулоплазмин води до натрупване на желязо във вътрешните органи, главно в черния дроб, панкреаса и нервната тъкан, което причинява и характерните симптоми на заболяването - захарен диабет, неврологични разстройства и дегенерация на ретината. Симптомите може да включват анемия, понижени нива на мед в серума, тремор, атаксия, спазъм на лицевата и цервикална мускулатура, деменция, дизартрия, неясен говор и други.