Повишена фибринолиза

Повишената фибринолиза представлява усилване, по една или друга причина, в организма на процесите на фибринолиза. Фибринът е белтък, който се намира в кръвната плазма в разтворима форма - фибриноген. При увреждане на стената на кръвоносните съдове, както и при редица други обстоятелства, той преминава в неразтворима нишковидна форма - фибрин, чиито нишки улавят кръвни клетки и така се образува съсирек, който запълва дефекта в стената на съда. След определен период (необходим за пълното възстановяване на дефекта) този съсирек вече не е нужен и дори е опасен за организма, тъй като при разкъсването му някои парчета могат да запушат по-малки кръвоносни съдове, което води до инфаркти и инсулти. За това, когато съсирека вече не е нужен, той се разгражда от специфичен ензим, който разтваря фибрина и разпада съсирека на части, които са достатъчно малки, за да могат да се отделят от организма, без да предизвикат увреждане.

Повишената фибринолиза обаче води до нарушения в кръвосъсирването, образуване на рехав съсирек и твърде бързото му разграждане, което води до трудно зарастване на раните и продължителни и рецидивиращи (повтарящи се) кръвотечения, дори и при незначителни наранявания.

Повишената фибринолиза може да се дължи на наследствени аномалии, захарен диабет, прилагане на противосъсирващи и фибринолитични лекарства (например при терапия на инфаркти и инсулти), ДВС синдром (дисеминирано вътресъдово съсирване), следоперативни усложнения, отравяния и други.