Повишена съсирваемост на кръвта

Повишена съсирваемост на кръвта означава състояние, при което се установява увеличена тенденция на кръвта за съсирване и формиране на тромби.

Повишена съсирваемост на кръвта може да се установи при: генетични мутации, автоимунни заболявания (антифосфолипиден синдром), полицитемия вера, тромбоцитемия (нарушения на костния мозък), тромботична тромбоцитопенична пурпура, синдром на дисеминираната васкуларна коагулация, генетични нарушения на фибрина, атеросклероза, васкулит, диабет, сърдечен инфаркт, атриална фибрилация, наднормено тегло и затлъстяване, метаболитен синдром, тромбози на дълбоко разположените вени, белодробна емболия, редки генетични мутации (дефицит на протеин C и S, дефицит на антитромбин III), някои медикаменти (съдържащи естроген, хепарин, други фактори (органна трансплантация, бременност, тютюнопушене, дехидратация, лечение срещу ХИВ), вродени нарушения на кръвта.

Вродени нарушения на кръвта са състояния на кръвни нарушения, проявяващи се при самото раждане. Характеризират се със следните симптоми: повишена съсирваемост на кръвта, проблеми при кървенето, анормален размер, брой и/или форма на кръвните компоненти, наличие на голяма група възможни симптоми, вариращи в зависимост от основното заболяване.