Повишена предразположеност към менингококова болест

Повишената предразположеност към менингококова болест представлява увеличена податливост на организма към развитие на менингококова инфекция (заболяване).

Повишената предразположеност към менингококова болест се наблюдава при пропердинов дефицит тип 1, 2 и 3.

Пропердиновият дефицит е рядко състояние, характеризиращо се с вроден дефицит на пропердин (кръвен плазмен компонент), засягащо имунитета. При него, главно се наблюдава повишена предразположеност към развитието на менингококово заболяване. Има три подтипа на болестта: тип I е общият дефицит, тип II е частичният дефицит на пропердин, а тип III се дължи на нарушена функция на пропердина.

Менингококовата инфекция представлява остро инфекциозно заболяване. Характеризира се с многообразие в клиничната картина. Причинява се от менингококи, с въздушно-капков механизъм на предаване. Протича спорадично, в редки случаи под формата на епидемии.

Клинични проявления на менингококовата инфекция: менингококов назофарингит, менингококов сепсис (менингококцемия; при бебета се демонстрира и с менингококов екзантем), синдром на Ватерхаус-Фрайдеришън (Waterhouse-Friderichsen syndrome, свръхостър менингококов сепсис), менингококов менингит, менингококови менингоенцефалити и енцефалити, менингококов ендокардит, менингококов артрит, менингоков конюнктивит, менингококов неврит на зрителния нерв.