Повишена креатин фосфокиназа

Повишена креатин фосфокиназа означава анормално повишаване в кръвта на ензима креатин фосфокиназа. Референтните стойности са: мъже: 25 - 200 U/L, жени: 25 - 180 U/L.

Креатин фосфокиназата (креатин киназа или фосфокреатин киназа) е ензим, катализиращ синтеза и разграждането на креатинфосфата. Ензимът се намира предимно в мозъка, скелетната и сърдечната мускулатура. Серумната концентрация се използва, като маркер за инфаркт на миокарда, рабдомиолиза, мускулна дистрофия, травми, конвулсии, миозити и други.

Повишена креатин фосфокиназа може да се наблюдава при инфаркт на миокарда, миокардит, перикардит, сърдечни травми и масажи, тежки физически усилия при спортисти след състезания, мускулни инжекции, инсулт, карцином на простатата, белите дробове, остра бъбречна недостатъчност, миозити, конвулсии, травми в сърдечната област и засягащи сърцето, мускулна дистрофия, рабдомиолиза, заболявания на щитовидната жлеза, чернодробна цироза, ревматоиден артрит, колебания в теглото, ухапвания от отровни насекоми, болест на Вейл-Василиев и други.

Болестта на Вейл-Василиев (Weil syndrome) е тежка форма на лептоспироза, която се развива в около 10% от заболелите от лептоспироза. Болестта на Василиев има бифазно протичане - първата фаза (септична) е грипоподобна, а втората (имунна) протича с недостатъчност от страна на бъбреците, черния дроб и други вътрешни органи. Лептоспирозата от своя страна е инфекциозно заболяване, което се предава от животни на хора, т.е. е зооноза. Причинява се от серовари на род Leptospira. Лептоспирите представляват спираловидно извити Грам-отрицателни бактерии с фини първични спирали. Гризачите, особено плъховете са най-важният естествен резервоар и източник на заразата. Сред гризачите заболяването се предава чрез храна, вода и полов път. Лептоспирите проникват през увредена кожа и лигавица при директен контакт с урина, кръв. Това се случва най-често при къпане в открити водоеми, пиене, миене или пръскане със заразена вода. Предаването от човек на човек е рядко. Лептоспирите се отделят чрез урината на заразените животни. Инкубационният период на заболяването е около 10 дни (варира от 4 до 19 дни). Характерно за заболяването е бифизарното протичане. Първата фаза (септична) започва с рязко покачване на температурата, втрисане, силно главоболие непреминаващо от аналгетици, болка по мускулите на прасците, гръбнака, корема, ставите, повръщане. При тежко протичащите случаи следва втората фаза (имунна) на полиорганна проява: холангиохепатит, хеморагии в черния дроб, остър нефрит, остра бъбречна и чернодробна недостатъчност, некроза на бъбречните тубули, серозен менингит, очни промени, белодробни кръвоизливи, остра дихателна недостатъчност, иктер, миокардит. Клинико-лабораторните изследвания показват намалена диуреза, албуминурия, левкоцитоза с неутрофилия, силно ускорено СУЕ, повишени нива на креатин киназата. В първите 7 до 10 дни след заболяването, микроорганизми могат да се намерят в кръвта на болните. След 10-я ден се откриват в урината на болните. В 10-15% от случаите изходът е летален. Болестта е известна още като Щутгарска болест, инфекциозна жълтеница, болест на Вейл.