Повдигната диафрагма

› Въведение

› По-чести причини за възникване

› Симптоми 

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Повдигната диафрагма представлява абнормно високо разположение на единия или на двата купола на диафрагмата спрямо очакваната им анатомична позиция. Състоянието може да бъде установено при рентгенография или друго образно изследване на гръдния кош. Повдигането на диафрагмата може да бъде резултат от различни състояния, засягащи диафрагмалния мускул, нервите, белите дробове или органите в коремната кухина. 

Диафрагмата е основният дихателен мускул, разположен между гръдната и коремната кухина. Диафрагмата има два купола - десен и ляв. В нормални условия десният купол е разположен малко по-високо от левия поради намиращия се под него черен дроб. Движението на диафрагмата се контролира основно от диафрагмалния нерв (n. phrenicus). При вдишване тя се съкращава и се спуска надолу, а при издишване се отпуска и се повдига нагоре. 

» Повече информация по темата: Механика на дишането

Повдигната диафрагма може да се дължи на:

• Болести на ендокринната система, разстройства на храненето и на обмяната на веществата - затлъстяване.
• Болести на храносмилателната система - хепатомегалия, спленомегалия, цироза на черния дроб, илеус, диафрагмална херния.
• Травми, отравяния и други външни въздействия - травма на диафрагмата, увреждане на диафрагмалния нерв.
• Бременност, раждане и послеродов период - бременност.
• Болести на нервната система - амиотрофична латерална склероза, синдром на Guillain-Barre,  множествена склероза, полиомиелит, спинална мускулна атрофия. 
• Симптоми, признаци и отклонения от нормата - асцит, плеврален излив, метеоризъм.
• Новообразувания - тумори на белия дроб, тумори в горната част на коремната кухина.

По-чести причини за възникване

Затлъстяване

Затлъстяването представлява хронично състояние, характеризиращо се с прекомерно натрупване на мастна тъкан в организма. Особено значение има натрупването на мастна тъкан в коремната област и около вътрешните органи - така наречено висцерално затлъстяване.То оказва влияние върху множество процеси в организма и е свързано с повишен риск от развитие на метаболитни и сърдечносъдови заболявания. За оценка на телесното тегло най-често се използва индексът на телесна маса (BMI). При изразено абдоминално затлъстяване натрупването на мастна тъкан увеличава интраабдоминалното налягане и може да измести диафрагмата нагоре. 

» Повече информация по темата: Затлъстяване

Увреждане на диафрагмалния нерв

Диафрагмалният нерв (nervus phrenicus) произхожда от шийните нервни коренчета C3-C5. Той е основният двигателен нерв на диафрагмата като осигурява съкращаването на съответната половина по време на вдишване. При увреждане на нерва диафрагмалният мускул отслабва или се парализира и засегнатият купол не може да се спуска нормално при вдишване. В резултат той остава в по-висока позиция и на образните изследвания се визуализира повдигната диафрагма. 

Увреждането на диафрагмалния нерв може да настъпи вследствие на хирургични интервенции в областта на шията и гръдния кош, компресия на от туморни формации или други процеси по неговия ход. Неврологични и нервно-мускулни заболявания също могат да доведат до нарушена функция на диафрагмата. Увреждането може да бъде едностранно или двустранно. 

Намален обем на белия дроб

Намаляването на обема на единия бял дроб или на определена негова част е водеща причина за едностранно повдигане на диафрагмата. Когато белодробната тъкан загуби обем, в съответната половина на гръдния кош остава повече свободно пространство и диафрагмалният купол се измества нагоре. В този случай повдигнатата диафрагма не е резултат от първично заболяване на самия диафрагмален мускул. 

Най-чест пример е ателектазата - състояние, при което част от белия дроб колабира и не се разгъва нормално. Намаляване на белодробния обем може да настъпи и след хирургично отстраняване на белодробен лоб или на целия бял дроб. Други възможни причини са белодробната фиброза, плеврални заболявания и вродена белодробна хипоплазия. 

Асцит

Асцитът представлява патологично натрупване на свободна течност в коремната кухина. Най-често се свързва с чернодробна цироза и портална хипертония, но може да се наблюдава и при сърдечна недостатъчност, злокачествени заболявания, бъбречни заболявания и други състояния.

При значително количество асцитна течност обемът и налягането в коремната кухина се увеличават. Това оказва натиск върху диафрагмата отдолу и я измества към гръдната кухина. За разлика от увреждането на диафрагмалния нерв, при което по-често е засегната едната хемидиафрагма, при голямо количество събрана течност, повдигането може да бъде двустранно. Степента на повдигане обикновено зависи от количеството натрупана течност и интраабдоминалното налягане.

Бременност

Бременността е физиологична причина за постепенно повдигане на диафрагмата. С напредването на бременността матката увеличава значително своите размери и заема все по-голяма част от коремната кухина. Това води до повишаване на интраабдоминалното налягане и механично изместване на диафрагмата нагоре. Промяната е най-изразена през втората половина и особено през третия триместър. След раждането, когато размерите на матката и интраабдоминалното налягане постепенно намалеят, диафрагмата се връща към обичайното си положение.

» Повече информация по темата: Бременност 

Симптоми

Повдигнатата диафрагма често не предизвиква оплаквания и може да бъде открита случайно при образно изследване на гръдния кош. При по-значително ограничаване на движението на диафрагмата могат да се появят различни дихателни оплаквания. Симптомите обикновено включват:

• Недостиг на въздух
• Затруднено дишане в легнало положение (ортопнея)
• Учестено и повърхностно дишане
• Намалена физическа издръжливост
• Лесна уморяемост
• Дискомфорт или тежест в областта на гръдния кош 
• Нарушения на съня 

Поставяне на диагноза

Диагнозата при повдигната диафрагма се поставя основно чрез образни изследвания. След установяване на по-високо положение на единия или двата диафрагмални купола е необходимо да се определи причината за находката и да се оцени движението и функцията на диафрагмата. Диагностичният процес включва анамнеза, физикален преглед и подходящи образни и функционални изследвания.

• Рентгенография на гръдния кош: най-често е първият диагностичен метод. При рентгенография се установява високо разположение на единия или двата диафрагмални купола. Може да покаже и съпътстващи белодробни промени.
• Ултразвуково изследване на диафрагмата: позволява да се оцени движението на диафрагмата при вдишване и издишване, както и промяната в нейната дебелина при съкращение. Намаленото или липсващо движение може да насочи към диафрагмална парализа.
• Компютърна томография (КТ): използва се за търсене на причината за повдигането на диафрагмата. Чрез компютърна томография могат да се установят белодробни и плеврални заболявания, туморни формации, промени по хода на диафрагмалния нерв или патологични процеси в коремната кухина.
• Спирометрия и други функционални изследвания на дишането: използват се за оценка на белодробната функция. 
• Други изследвания: ехокардиография, електрокардиограма (ЕКГ), кръвно-газов анализ, пулсоксиметрия, пълна кръвна картина, биохимични изследвания, ниво на електролити и други.

Лечение 

Лечението на повдигната диафрагма зависи преди всичко от причината за нейното възникване, наличието на симптоми и степента на нарушение на дихателната функция. При хора без оплаквания и без значително нарушение на белодробната функция може да не е необходимо специфично лечение, а само проследяване.

Изображения: magnific.com