Периорбитален едем

Периорбитален едем: представлява състояние, характеризиращо се с подпухналост на тъканите под очите. Състоянието е по-известно като "торбички" под очите.

Периорбитален едем може да се дължи на хронично недоспиване, продължителен плач, напреднала възраст, след ставане от сън, постепенно увеличаване на подкожните мазнини под долния клепач, алкохолизъм, мононуклеоза, бременност, предменструален синдром, висока консумация на сол, алергични реакции, кожни заболявания, хипо и хипертиреоидизъм, периорбитален целулит, болест на Chagas, нефротичен синдром, трихинелоза, запушване на горна куха вена, кавернозен синдром на синусова полиневропатия, дакриоцистит, микседем, аназарка, Базедова болест, синдром на Уилямс и други.

Уилямс синдромът (Williams syndrome) представлява неврологично заболяване, характеризиращо се с лека до тежка умствена изостаналост, сърдечно-съдови аномалии (суправалвуларна аортна стеноза), специфични черти на лицето (малка брадичка, плътни устни и широка уста, дълъг филтрум, периорбитален оток, точки по ириса, тесни клепачни цепки, малки и широко разположени зъби един от друг), емоционална нестабилност, проблеми с координацията, късно проговаряне (около 3 годишна възраст) с говорни нарушения, фонофобия, намалена възможност за запаметяване, хиперкалцемия, нисък мускулен тонус, визуално-пространствени нарушения, хиперакустика, хипотиреоидизъм, страбизъм, ингвинална херния, тежки колики в кърмаческия период, затруднено хранене при бебета, ниско тегло при раждане, нощно напикаване. Децата болни от синдрома на Уилямс имат визуални проблеми, но могат да разпознават и запомнят отделни лица и имена, имат повишен риск от развитие на диабет, имат добре развито чувство на такт. Заболяването е описано за пръв път през 1961 г. и носи името на своя откривател, новозеландският лекар Уилямс. Чeстотата му е от 1:7500 до 1:20 000. Дължи се на делеция в дългото рамо на 7-ма хромозома.