Отричане на инвалидност

Отричане на инвалидност представлява състояние, при което човек не може да приеме, че има някаква форма на инвалидизация. Инвалидността може да бъде физическа, когнитивна, умствена, сетивна, емоционална, свързана с развитието или комбинация от тях. Това състояние може да се прояви още след раждането или през време на развитието на индивида.

Отричане на инвалидност може да се наблюдава при травма на главата, глухота, аутизъм, генетична обусловеност, инфекция на майката по време на бременността, нарушения в ембрионалното развитие, нараняване по време на раждане или скоро след това, болест на Meniere, болест на Хънтингтън (Huntington), болест на Паркинсон (Parkinson), синдром на десния париетален лоб свързан с болестта на Алцхаймер, анозогнозия, склероза, нараняване на главата, инсулт и др.

Синдром на десния париетален лоб при Алцхаймер (Right parietal lobe syndrome related Alzheimer's disease) настъпва при увреждане на нервните клетки в париеталния дял на мозъка. Това е съпроводено с поява на симптоми характерни за Алцхаймер: отричане на инвалидност, трудности при обучението, обърканост, дезориентация, безпокойство, депресия, агресия, загуба на памет и концентрация, говорни и мисловни затруднения, трудност при четене, зрителни смущения, нарушена координация, трудност при сглобяване на предмети, рисуване, писане, лесно забравяне и др.