Отлагане на калцификати в крайниците

Отлагане на калцификати в крайниците предтсвлява състояние, характеризиращо се с образуване на малки калцификати, изградени от калциеви соли в костите (хиперостози) и меките тъкани на горните и долни крайници.

Отлагане на калцификати в крайниците може да се дължи на нарушена функция на паращитовидните жлези, неправилно зараснали фрактури, онкологични заболявания, бъбречна недостатъчност, туберкулоза, болест на Паджет, синдром на преждевременното остаряване (синдром на Вернер), саркоидоза, периостит, остеомиелит и други.

Синдромът на Вернер (Werner syndrome) или известен още като синдром на преждевременното остаряване и "възрастна прогерия" представлява автозомно рецесивно генетично заболяване, което се предизвиква от ген, кодиращ ензим, който "разплита" двойноспиралната молекула на ДНК. Генът се разполага върху късото рамо на осмата хромозома. Средната възраст за диагностициране на заболяването е 24 г. (най-младият известен случай е 6 годишно дете), а средната преживяемост е 46 г. За заболяването е характерно, че хората боледуват от заболявания, типични за хора в старческа възраст и обикновено не доживяват 50 години поради развитие на злокачествени заболявания (най-често рак и сърдечно съдови заболявания). Синдромът на Вернер се характеризира с признаци на бързо остаряване, което започва от 30 годишна възраст и включва преждевременна атеросклероза, лезии по кожата подобни на тези при склеродермията, разширени вени, атрофия на гласните връзки, загуба на кожна еластичност, побеляване на косата, остеопорозни и артрозни изменения, много тънки ръце и крака и набит торс поради прекомерното отлагане на мазнини, безплодие, диабет тип 2, калциноза в кръвоносните съдове, повишен и писклив глас, загрубяване на кожата, забавено израстване на зъбите, бавен темп на растеж и прекратяването му в пубертета, загуба на слуха, атрофия на кожата, нисък ръст, хипертония, атрофия на половите жлези, алопеция по тялото (лице, интимни части, подмишници), хиперкератинизация, атрофия на мозъка (в около 40% от случаите), изтъняване на епидермиса. Заболяването може да бъде сбъркано с частичната липодистрофия, синдром на Ротмунд-Томсън (Rothmund-Thomson syndrome), мандибулоакрална дисплазия, синдром на Хътчинсън-Гилфорд (Hutchinson-Gilford syndrome).