Ограничена възможност за поглеждане нагоре

Ограничена възможност за поглеждане нагоре: представлява състояние, характеризиращо се с невъзможност за движение на очната ябълка нагоре, което прави невъзможо поглеждането нагоре.

Ограничена възможност за поглеждане нагоре може да се дължи на травма, фрактура на орбитата, увреждане на очните нерви, синдром на Браун (Brown syndrome), фиброза на очните мускули, синдром на Голин-Чаудри-Мос (Gorlin-Chaudhry-Moss syndrome), болест на Уилсън, синдром на Паринауд (Parinaud syndrome), очен тумор, блефарит, офталмоплегия, тесни клепачни цепки, тежка кифоза, инсулт и други.

Болестта на Уилсън (Wilson's disease) е автозомно рецесивно генетично заболяване, дължащо се на нарушение в метаболизма на медта в резултат на което той се натрупва в големи количества в организма. Отлагането на мед е най-много в черния дроб, бъбреците, ЦНС и роговицата. Началото на заболяването започва неусетно и се развива постепенно. Острата форма протича с бързоразвиваща се чернодробна недостатъчност (в около 5% от случаите) и бързо настъпваща вътресъдова хемолиза (разрушаване на еритроцитите). Развива се чернодробна цироза, хепатит, иктерус, хемолитична анемия. При засягане на мозъка се развива чернодробна енцефалопатия (обърканост, кома, гърчове, оток на мозъка), загуба на памет, леки когнитивни увреждания, развитие на синдром на Паркинсон (тремор, ригидност, проблеми с координацията), промени в поведението. Психичните промени включват тревожност, депресия, психоза. Останалите симптоми включват менструални проблеми, панкреатит, хабитуален аборт, безплодие, хипопаратиреоидизъм, преждевременна остеопороза, сърдечни проблеми (кардиомиопатия, сърдечна недостатъчност, аритмии), намаляване на окосмяването, повръщане, гадене, болка в дясното подребрие, загуба на тегло, анорексия, лесна уморяемост. Много характерен признак за заболяването е появата на тъмни кръгове в периферията на роговицата, т.нар. пръстени на Кайзер-Флайшер, които се наблюдават при всички пациенти болни от синдрома на Уилсън. Причината за заболяването е дефект в ген (АТP7B) в хромозома 13. Заболяването носи името на британския невролог Самюел Уилсън, който го описва за първи път през 1912 г. Честотата му е 1:30 000 души.