Неспособност за изхождане

Неспособност за изхождане: състояние, при което дефекацията е затруднена и с намалена честота, поради формиране на твърди и сухи изпражнения. В медицината се означава като констипация. Съпровожда се с коремна болка, подуване на корема, намалена или липсваща чревна перисталтика и други.

Неспособност за изхождане може да се дължи на:

• Болести на ендокринната система, разстройства на храненето и на обмяната на веществата - намален прием на фибри с храната и на течности, хипокалиемия, хипотиреоидизъм.
• Бременност, раждане и послеродов период - бременност.
• Външни причини за заболеваемост и смъртност - употреба на някои медикаменти (калциеви антагонисти, антидепресанти, тиреоидни хормони, диуретици, железни добавки, антихолинергични средства, антиациди, антибиотици).
• Психични и поведенчески разстройства
• Болести на нервната система - множествена склероза.
• Болести на храносмилателната система - запек, анална фистула, пролапс на ректума, остър панкреатит, стриктури, паралитичен илеус, синдром на дразнимото черво.
• Болести на органите на кръвообращението - хемороиди.
• Инфекциозни и паразитни болести -  болест на Чагас (Chagas disease).
• Вродени аномалии, деформации и хромозомни аберации - болест на Хиршпрунг (Hirschsprung's disease).
• Други - напреднала възраст, липса на движение.