Нарушена острота на ума

Нарушена острота на ума: забавена или увредена способност за фокусиране на вниманието, запаметяване, концентриране и разбиране. В понятието острота на ума обикновено се включва това, в каква степен функционира мозъка, а не интелигентността и способността му да изпълнява сложни функции или знанията, които е натрупал през живота си.

Нарушена острота на ума може да настъпи в резултат на синдром на Замзам-Шериф-Филипс (Zamzam–Sheriff–Phillips syndrome), синдром на Цечи-Сийде (Zechi-Ceide syndrome), множествена склероза, травма на главата, вътремозъчен кръвоизлив, мозъчен тумор, субдурален хематом, мозъчен абсцес, фетален алкохолен синдром, епилепсия, хидроцефалия, енцефалопатия на Вернике (Wernicke's encephalopathy) и други.

Синдром на Замзам-Шериф-Филипс (Zamzam–Sheriff–Phillips syndrome) е рядко наследствено заболяване, което се характеризира с нарушения на зрението, на зъбите и мозъчни нарушения. Симптоми на заболяването може да са нарушена острота на ума, липса на ирис (аниридия), затруднена концентрация, затруднения в обучението, лицеви деформации, умствена изостаналост. Не са проведени достатъчно изследвания, които да определят причината за синдрома, но се предполага, че умственото изоставане се дължи на различна генетична причина.