Намален обем на кръвната плазма

Намален обем на кръвната плазма: е медицинско състояние, което се характеризира с намален обем на кръвта и по-специално намаляване обема на кръвната плазма. Означава се с термина хиповолемия.

Намален обем на кръвната плазма може да се дължи на тежка дехидратация на организма, кръвоизлив, кръводаряване, тежки изгаряния, разширяване на кръвоносните съдове, радиационна болест и други.

Радиационна болест-гастроинтестинален синдром (Radiation disease, gastrointestinal syndrome) известна също като лъчева болест, радиационно отравяне е добре обособена форма на заболяване на целия организъм, възникващо в резултат от въздействието на високите дози йонизиращо лъчение върху индивида. Тя е зависима от погълнатата доза, скоростта на дозиране и тъканта, която се облъчва и следователно има определен праг, при който се изявява клинично. За такъв се приема D=1 Gy (100 rad.). Острата лъчева болест има 4 основни клинични форми - хемопоетична (костно-мозъчна), чревна, съдова и церебрална. Хемопоетичната остра лъчева болест е най-често срещаната форма на радиационното отравяне. Настъпва при облъчване с дози от 1 до 10 Gy (200-1000 рада). Характеризира се с обща панцитопения (силно намаляване на броя на кръвните клетки - еритроцити, левкоцити и тромбоцити), загуба на апетит, апатия, сънливост, гадене, повръщане, атрофия на далака, лимфните възли, костният мозък, кръвоизливи. Симптомите обикновено отшумяват напълно в рамките на 24-36 часа след облъчването. Стомашно-чревният синдром на лъчевата болест се проявява при експозиция на цялото тяло на радиация от 400 рада (10-20 Gy) или повече. При това радиобиологичният ефект е основно върху храносмилателната система и особено върху тънкото черво. При тази форма на болестта смъртта настъпва до 2 седмици след облъчването. Клиничната картина на заболяването преминава в няколко фази: първата фаза на заболяването е известна като „период на начални лъчеви реакции“ изразяващи се в различни стомашно-чревни смущения (гадене, повръщане, диария), тахикардия, хипотензия, дермографизъм, вратна ригидност. Вторият етап от развитието на болестта е т.нар. "латентен период“, при което състоянието на болния субективно се подобрява, но кръвните му показатели продължават да се влошават. Като трета фаза на заболяването се развива пълната клинична картина на радиационната болест и това е периода, в който настъпва смъртта. Характеризира се с треска, алопеция, кръвоизливи. Смъртта най-често е резултат от инфекция или кръвоизлив в жизненоважен орган. Като последен етап от развитието на болестта се счита евентуалното възстановяване на организма.