Намалена възможност за запаметяване

Намалена възможност за запаметяване: представлява състояние, характеризиращо се с отслабване на възможността за запаметяване.

Намалена възможност за запаметяване може да се дължи на напредването на възрастта, стрес, прекалено психическо напрежение, депресивни състояния, страничен ефект от някои медикаменти (напр. антидепресанти) или алкохол и наркотични вещества, интоксикация, травма на главата, анемия, инсулт, мозъчен тумор, аутизъм, шизофрения, болест на Алцхаймер (Alzheimer's disease), множествена склероза, тежки авитаминозни състояния, прекарано инфекциозно заболяване на майката по време на бременността, синдром на Шарко-Мари-Тут (Charcot-Marie-Tooth syndrome), синдром на Уилямс, мозъчна исхемия, делириум, болест на Паркинсон (Parkinson's disease), диабетна невропатия, продължителна изолация и рядко участие в интелектуални и социални дейности, детска церебрална парализа, синдром на Хърлър (Harlar syndrome), синдром на Хънтър (Hunter syndrome), болест на Тай-Сакс (Tay-Sachs disease), синдром на Прадер-Уили (Prader-Willi syndrome), синдром на котешкото мяукане, синдром на чупливата Х-хромозома, синдром на Даун (Down syndrome) и други.

Синдромът на Уилямс (Williams syndrome) е неврологично заболяване, засягащо развитието на индивида. Клиничната характеристика на заболяването включва лицев дизморфизъм (широко чело, много плътни устни и широка уста, голямо разстояние между зъбите, подпухналост около очите, дълъг филтрум), късно проговаряне (около 3 годишна възраст) с говорни нарушения, намалена възможност за запаметяване, изоставане в умственото и физическото развитие, сърдечно-съдови проблеми (хипертония, суправалвуларна аортна стеноза), визуално-пространствени нарушения, затруднения в движенията (особено при слизане по стълбите), хормонални нарушения, заболявания на съединителната тъкан (мека и отпусната кожа), нисък ръст, проблеми с координацията, ниско тегло при раждането, нисък мускулен тонус, хиперкалцемия, затруднено хранене, хипотиреоидизъм, нощно напикаване, емоционална нестабилност, фонофобия, тежки и продължителни колики, хиперакустика. Децата със синдрома на Уилямс имат визуални проблеми, но могат да разпознават и запомнят отделни лица и имена, имат добре развито чувство на такт, имат повишен риск от развитие на диабет. Чeстотата на заболяването е от 1:7500 до 1:20 000. Заболяването носи името на своя откривател, новозеландският лекар Уилямс. Открито е през 1961 г. Дължи се на делеция в дългото рамо на 7-ма хромозома.