Намалена концентрация на фибриноген

Намалена концентрация на фибриноген се означава като понижаване количеството на плазмения белтък (фибриноген) в кръвната плазма. Това състояние води до забавяне съсирването на кръвта. Означава се с термина хипофибриногенемия.

Намалена концентрация на фибриноген може да бъде причинена от ухапване от отровни насекоми и змии, отравяне с метали, сепсис, тежка кръвозагуба, фамилна хипофибриногенемия, дикумарол, хепарин, вродена афибриногенемия, фамилна хемофагоцитна лимфохистиоцитоза, чернодробни заболявания, остра чернодробна стеатоза при бременност, тромбоцитопения, приложение на високи дози стимулиращи кръвосъсирването вещества (например при операции), синдром на Чедиак Хигаши (Chediak-Higashi), аномалия на Мей-Хеглин (May-Hegglin), синдром на Грисцели (Griscelli syndrome), фибриногенна недостатъчност, дисеминарана вътресъдова коагулация (DIC syndrome) и др.

Фибриногенна недостатъчност (Fibrinogen deficiency) е вродено състояние, при което може да се наблюдава намалена концентрация на фибриноген в кръвта, чернодробно кървене, костно кървене, силно кървене след травма, кръвотечение от носа, хематоми, кръв в урината, удължено време за съсирването на кръвта, кръвоизливи в ЦНС, кървене на пъпната връв и др.