Намалена инсулинова чувствителност

Намалена инсулинова чувствителност представлява състояние, при което клетките на организма губят чувствителността си (стават резистентни) към хормона инсулин, като това състояние води до хипергликемия. При инсулиновата резистентност инсулиновите рецептори спират да реагират на инсулина. Това може да доведе до проблеми с овулацията, зачеването, нередовен менструален цикъл, аменорея.

Инсулинът е хормон, който се произвежда от бета клетките на задстомашната жлеза (панкреас). Функциите на хормона са свързани с контрола на обменните процеси на въглехидрати, белтъци и липиди.

Намалена инсулинова чувствителност може да се дължи на наследствена обремененост, мутация на инсулиновите рецептори (синдром на Donohue), увреждане на чернодробните клетки, възраст (над 45 г.), наднормено тегло, абдоминално затлъстяване, заседнал начин на живот, хипертония, високи нива на триглицеридите в кръвта, ниски нива на липопротеини с висока плътност в кръвта, бременност (гестационен диабет), хепатит C, хемохроматоза, синдром на поликистозните яйчници, болест на Кушинг (Cushing), употреба на стероиди, стрес, акантоза, липса на физическа активност, синдром на Секел и др.

Синдром на Секел (Seckel) е изключително рядко вродено автозомно-рецесивно заболяване, което се характеризира с тежка пропорционална недоразвитост, умствена изостаналост, черти на лицето приличащи на птица, микроцефалия, голям клюнест нос, микрогнатия, кифосколиоза, плоски стъпала, хипоспадия, нисък ръст (нанизъм), вътрематочен забавен растеж, големи очи, тясно лице, крипторхизъм, ниско тегло при раждане, изкълчвания в тазобедрената и лакътната става, инсулинова резистентност, гуша, първична недостатъчност на половите жлези, прогресивна атаксия, глухота, недоразвити външни гениталии, закъснял пубертет.