Накуцване при деца

› Въведение

› По-чести причини

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение 

› Превенция

Въведение

Накуцване при деца представлява отклонение от нормалната за възрастта на децата походка. Състоянието се характеризира с неравномерни стъпки и щадене на единия крак. Възможни причини за появата на този симптом са травми и фрактури, болест на Пертес, токсичен синовит. Често накуцването може да е придружено от болка, ограничена подвижност, скованост или отказ от натоварване на засегнатия крайник. Лечението е насочено към справяне с основния проблем и облекчаване на симптомите.

Накуцването при деца може да се дължи на:

• Болести на костно-мускулната система и на съединителната тъкан - синовит, дисекиращ остеохондрит, дискова херния, ювенилен ревматоиден артрит, анкилозиращ спондилит, системен лупус еритематозус, болест на Лег-Калве-Пертес (Legg-Calve-Perthes disease), болест на Осгуд-Шлатер (Osgood-Schlatter disease).
• Новообразувания - левкемия, сарком, невробластом, сарком на Юинг (Ewing sarcoma), остеогенен сарком, рабдомиосарком.
• Травми, отравяния и някои други последици от въздействието на външни причини - стрес фрактура, фрактура на гръбначния стълб, изкълчване на тазобедрената става. 
• Инфекциозни и паразитни болести

По-чести причини

Травма

Травмата е една от най-честите причини за поява на накуцване при децата. Обикновено се наблюдава разтягане на връзки, мускули, контузии и фрактури. Обикновено се проявява остро след физическо натоварване или инцидент. Симптомите включват:

• Болка и повишена чувствителност в областта.
• Подуване.
• Ограничена подвижност в засегнатата става.

Важно е да се определи тежестта на състоянието, за да може да се предприеме правилния метод на лечение, за да се избегнат възможните усложнения.

Болест на Лег-Калве-Пертес

Болестта на Лег-Калве-Пертес е рядко състояние, засягащо тазобедрената става при деца и младежи.. Болестта на Пертес се появява, когато главата на бедрената кост е с ограничено кръвоснабдяване. Това води до промени в структурата на костта- тя става по-чуплива и с по-ниска плътност. С течение на времето кръвоснабдяването се възстановява и костта заздравява. Процесът на оздравяване може да отнеме няколко години. Болестта на Пертес най-често засяга деца на възраст между 3 и 11 години. По-често се среща при момчета, отколкото при момичета. Обикновено е засегната само едната бедрена кост. Точната причина за болестта на Пертес е неизвестна. Симптомите на болестта на Пертес могат да се развият в рамките на седмици до месеци. Децата и младежите с Пертес може да имат:

• Постоянно накуцване.
• Скованост и намалена подвижност в тазобедрената става.
• Болка в областта на тазобедрената става, слабините, бедрото или коляното.

Епифизиолиза на бедрената глава (SCFE)

Епифизиолиза на бедрената глава е състояние, засягащо тазобедрената става. Епифизиолизата на бедрената глава е сериозно ортопедично състояние при деца и юноши, най-често се среща при 10-16 г. възраст. При това състояние главата на бедрената кост се измества спрямо шийката през растежната пластинка.
Получава се,когато разстежната пластинка на костта е отслабена, което кара горната част на бедрената кост да се изплъзне от нормалното си положение. Среща се през периоди на бърз растеж- началото на пубертета. По-често се среща при момчета. Симптомите включват:

• Болка в тазобедрената става, слабините, бедрото или коляното.
• Накуцване или затруднено ходене.
• Затруднения при нормално движение на тазобедрената става.
• Леко скъсяване на засегнатата крак.
• Обръщане навън на засегнатия крак.

Ювенилен идиопатичен артрит

Ювенилен идиопатичен артрит (ЮИА), наричан още ювенилен ревматоиден артрит, се определя като артрит с продължителност най-малко 6 седмици без установена причина при деца под 16 години.Най-честите признаци и симптоми на ювенилен идиопатичен артрит са:

• Накуцване, особено сутрин.
• Подуване- подуването на ставите е често срещано, но често се забелязва първо в по-големи стави, като например колянната става.
• Скованост- може да забележи, че детето изглежда по-сковано, особено сутрин или след сън.
• Треска, подути лимфни възли и обрив.

В някои случаи може да се появи висока температура, подути лимфни възли или обрив по торса.

» Вижте повече информация по темата тук: Юношески [ювенилен] артрит МКБ M08

Септичен артрит

Септичният артрит е спешно медицинско състояние, което, ако не се лекува своевременно, може да доведе до сериозни усложнения. Най-често засегнатата става е колянната, но могат да бъдат засегнати и други стави, включително тазобедрените стави. Детето обикновено е с повишена температура и с невъзможност или отказ да се движи, с болезнено накуцване.Засегнатата става е топла, подута и еритематозна, с ограничен обхват на движение. Най-честият причинител е Staphylococcus Aureus, но може да има различни щамове на стрептококи при новородени и кърмачета, салмонела при пациенти със сърповидно-клетъчна анемия и Neisseria gonorrhea при сексуално активни юноши. Засегнатата ставна течност трябва да се аспирира, което ще покаже повишен брой левкоцити > 50 000 и културите ще бъдат положителни при 70% от индивидите.

• Висока температура.
• Силна болка.
• Отказ от движение в областта на ставата, болезнено накуцване при движение.
• Топла, зачервена и подута става.

Токсичен синовит

Токсичният синовит е самоограничаващо се доброкачествено възпаление на тазобедрената става след скорошна инфекция на горните дихателни пътища през последните няколко седмици до четири месеца. При деца преходният токсичен синовит често засяга тазобедрените стави. Състоянието е най-честата причина за болка в бедрата при деца между 3 и 10 години. Състоянието се среща по-често при момчета. Обикновено засяга само едното бедро. Детето ще се прояви остро с болезнено накуцване, което обикновено отшумява в рамките на седем до десет дни. Основният симптом на токсичния синовит е болка в тазобедрената става. Болката може да накара детето да:

• Леко до умерено болезнено накуцване.
• Често се появява след изкарана вирусна инфекция.
• Ниска температура. 

Някои деца изпитват болка в бедрото или коляното вместо болка в тазобедрената става.

Симптоми

Симптомът накуцване при деца може да се появи самостоятелно или да е придружен от други оплаквания. Клиничната картина може да включва още:

• Болка, която да е или локализирана или дифузна.
• Ограничена подвижност.
• Подуване или зачервяване.
• Сутрешна скованост. 
• Отказ от ходене.

Диагноза

Диагностицирането на симптома накуцване при деца се извършва чрез снемане на подробна медицинска анамнеза, извършване на физикален преглед и допълнителни изследвания. По време на анамнезата е важно да се уточни:

• Имало ли е скорошни травми?
• Дали куцането се подобрява след раздвижване?
• Влошава ли се след физическа активност?
• Налична ли е повишена телесна температура?
• Скорошно боледуване?

Физикалния преглед оценява походката на детето, обема на движение, наличието на болка при палпация.

Допълнителните изследвания включват:

• Кръвни изследвания, включващи пълна кръвна картина, възпалителни маркери.
• Образни изследвания, като рентгенография и ултразвук. 
• Ставна пункция, за да се изследва в микробиологична лаборатория.

Лечение

Лечението на симптома зависи от причината за появата му. Насочено е към справяне с основния проблем и облекчаване на симптомите. Обикновено почивката и приема на нестероидни противовъзпалителни средства може да помогне за облекчаване на симптомите и отшумяване на състоянието. Специфичното лечение спрямо нуждата може да включва:

• При септичен артрит- прием на правилните антибиотици.
• При епифизиолиза- обикновено се налага хирургично лечение.
• При автоимунни заболявания- когато положението го налага може да се предпишат имуносупресанти.

Кога да се потърси незабавна медицинска помощ?

• Детето отказва да ходи или да натоварва крака си.
• Наличие на треска- детето има висока температура или изглежда системно неразположено.
• Наличие на силна болка- интензивна болка, особено през нощта.
• Очевидна деформация или силно подуване. 
• Куцането продължава повече от 3 дни.

Превенция

Превенцията на симптома накуцване при деца не е винаги възможна, но спазването на следните практики може да намали риска:

• Избягване на травма.
• Навременно лечение на инфекции.
• Проследяване и контрол на хронични заболявания.
• Поддържане на добра физическа активност и мускулен тонус.