Мускулна атрофия в крайниците

Мускулна атрофия в крайниците се определя като намаляване на мускулната маса в ръцете и краката, съпроводено с мускулна слабост.

Мускулна атрофия в крайниците може да се дължи на раково заболяване, СПИН, застойна сърдечна недостатъчност, хронична обструктивна белодробна болест, бъбречна недостатъчност, тежки изгаряния, кахексия, анорексия невроза, синдром на Dejerine Sottas, саркопения, мускулна дистрофия, амиотрофична латерална склероза (болест на Лу Гериг), синдром на Гилен-Баре (Guillain-Barre syndrome), синдром на Вернер, полиомиелит (детски паралич), диабетна невропатия, остеоартрит, ревматоиден артрит, инсулт, увреждане на гръбначния мозък, множествена склероза, мускулна дистрофия тип Бекер (Becker), сирингомиелия, синдром на Шарко-Мари-Тут (Charcot-Marie-Tooth syndrome), нарушено кръвоснабдяване, миастения гравис, периферна невропатия, алкохол свързана невропатия, спастична параплегия, болест на Паркинсон (Parkinson's disease), атаксия на Фридрайх (Friedreich's ataxia), дерматомиозит, притискане на нерв и други.

Синдромът на Вернер (Werner syndrome) е известен още под имената синдром на преждевременното стареене и "възрастна прогерия". Заболяването се дължи на ген (WRN ген), кодиращ ензим, локализиран върху късото рамо на осмата хромозома, който "развива" двойноспиралната молекула на ДНК. Заболяването протича с процеси на бързо остаряване започващо от около 30 годишна възраст с побеляване на косите, атрофия на кожата, остеопорозни и артрозни изменения, преждевременна атеросклероза, безплодие, отслабване на зрението, забавено израстване на зъбите, бавен темп на растеж и прекратяването му в пубертета, липодистрофия, двустранна катаракта, загуба на кожна еластичност, разширени вени, изтъняване на епидермиса, хипертония, нисък ръст, загуба на слуха, атрофия на мозъка (в около 40% от случаите), атрофия на половите жлези, повишен и писклив глас, хиперкератинизация, висок глас, калциноза в кръвоносните съдове, диабет тип 2, лезии по кожата подобни на тези при склеродермията. Хората боледуват от заболявания, типични за хора в старческа възраст и обикновено не доживяват до 50 години. Въпреки, че заболяването обикновено се проявява в трето или четвърто десетилетие от живота, някои признаци са налице още по време на юношеството. Средната възраст за диагностициране на заболяването е 24 г., като най-младият известен случай е 6 годишно дете. Средната преживяемост е 46 г., като смъртта настъпва в периода между 47 и 54 г. Като основна причина за това се посочва развитието на сърдечно-съдови заболявания или рак. В диференциално диагностично отношение трябва да се имат предвид заболяванията частична липодистрофия, синдром на Ротмунд-Томсън (Rothmund-Thomson syndrome), мандибулоакрална дисплазия, синдром на Хътчинсън-Гилфорд (Hutchinson-Gilford syndrome).