Моторен дефицит при увреждане на малкия мозък

Моторен дефицит при увреждане на малкия мозък означава нарушения в движенията (загуба на координация, равновесие, хипотония на скелетната мускулатура, дизартрия) при засягане на церебелума.

Малкият мозък (cerebellum) е част от ЦНС и е разположен зад варолиевия мост и продълговатия мозък. Функцията на малкия мозък е свързана с когнитивните умения, модулира тонуса и силата на мускулните съкращения, отговаря за точността и координираността на движенията, координира очните движения.

Моторен дефицит при увреждане на малкия мозък може да се дължи на инсулт, мозъчен кръвоизлив, тумор, абсцес, алкохолизъм, травма, оливопонтоцеребрална атрофия, спинална мускулна атрофия, напредването на възрастта, малко мозъчна агенезия и др.

Спиналната мускулна атрофия (Spinal Muscular Atrophy) е в групата на наследствените дегенеративни заболявания, при които има засягане на моторните неврони в предните рога на гръбначния мозък. Заболяването се дължи на мутация в SMN гена, който се локализира в 5-та хромозома и се унаследява предимно по автозомно-рецесивен път, но има и случаи на автозомно-доминантно и Х-свързано унаследяване. Клиничните признаци на заболяването се проявяват с мускулна слабост и атрофия, която води до инвалидизация, трудност при пълзене и заемане на седнало положение, забавени и непълноценни движения, хипотония на скелетната мускулатура, затруднени смукателни и гълтателни рефлекси, арефлексия, фасцикулации по мускулатурата на крайниците, трудно дишане и др. Съдбата на децата родени с това заболяване зависи от формата на мускулната атрофия, като може да доведе до ранна детска смърт или дълга преживяемост с леки признаци на заболяването.