Лихенификация на дланите

Лихенификация на дланите: означава удебеляване и загрубяване (хипертрофия) на повърхностния слой на кожата на дланите (епидермис) с натрупване на мъртви клетки, което е съпроводено със залющване. Кожата наподобява кора на дърво. Основният симптом е сърбежът. Лихенификацията се свързва с хронични възпаления и травми (постоянно чесане и триене) на кожата. Реакцията на кожата на повтарящите се механични травми представлява вид защитна реакция.

Лихенификация на дланите най-често се наблюдава при хронична атопична екзема, невродермит, лихен симплекс, пруриго нодуларис, генетични фактори, много суха кожа, наследствена сензорна невропатия, ухапване от насекоми, заболявания на кръвообращението, стрес, псориазис, имунодефицитни състояния (ХИВ/СПИН), невус на Бекер, автоимунно заболяване, чернодробно заболяване, холестаза, заболявания на щитовидната жлеза, уремия, болест на Ходжкин, бъбречна недостатъчност, психични заболявания.

Наследствената сензорна невропатия тип IV (Neuropathy, Hereditary Sensory, Type IV) е генетично заболяване, което се характеризира с епизоди на треска, нечувствителност към болка и околна температура, лека умствена изостаналост, забавено развитие, намалени рефлекси, зенични аномалии, липса на потене, липса на зъбен емайл, катаракта, лихенификация на кожата, хиперактивност, емоционална нестабилност, дисплазия на таза, става на Шарко. По рядко се наблюдават белтък в урината, анемия, бъбречна недостатъчност, отслабване на имунната система. Заболяването се дължи на мутация в NTRK1 гена, разположен на дългото рамо на хромозома 1, като обикновено започва в ранна детска възраст. Предава се по автозомно-рецесивен път.