Липсващо окосмяване по лицето

Липсващо окосмяване по лицето представлява необичайно състояние, при което се наблюдава отсъствие на окосмяване по кожата на лицето.

Липсващо окосмяване по лицето може да се дължи на фамилна предразположеност, гъбична инфекция, трихотиломания, лъчетерапия и химиотерапия, дефицит на витамини и минерали, системен лупус еритематозус, себореен дерматит, екзема, краста, вторичен сифилис, паразитно заболяване, прием на някои лекарства, диабет, сърдечно-съдови заболявания, хормонални нарушения, странични ефекти от прием на анаболни стероиди, противозачатъчни хапчета, бременност, хипотиреоидизъм, ихтиоза, ектодермална дисплазия, синдром на преждевременното стареене (синдром на Вернер) и други.

Синдромът на Вернер (Werner syndrome) е заболяване, което се дължи на ген (WRN ген), кодиращ ензим, локализиран върху късото рамо на осмата хромозома, който "развива" двойноспиралната молекула на ДНК. Унаследява се по автозомно рецесивен път. Нарича се още синдром на преждевременното остаряване или "възрастна прогерия". Заболяването обикновено се проявява през третото или четвъртото десетилетие от живота, но някои признаци се появяват още през юношеството. Средната възраст за диагностициране на заболяването е 24 г. (най-младият известен случай е 6 годишно дете), а средната преживяемост е 46 г. Смърт настъпва в периода между 47 и 54 г., ато основна причина за това се посочва развитието на ракови и сърдечно-съдови заболявания. Клиничната картина протича с процеси на бързо остаряване започващи от около 30 годишна възраст с побеляване на косите, остеопорозни и артрозни изменения, загуба на слуха, алопеция, атрофия на кожата, преждевременна атеросклероза, безплодие, повишен и писклив глас, двустранна катаракта, нисък ръст, бавен темп на растеж и прекратяването му в пубертета, калциноза в кръвоносните съдове, разширени вени, хипертония, изтъняване на епидермиса, диабет тип 2, атрофия на гласните връзки, забавено израстване на зъбите, твърда и груба кожа, загуба на кожна еластичност, липодистрофия основно в лицето и крайниците, атрофия на мозъка (в около 40% от случаите), лезии по кожата подобни на тези при склеродермията, много тънки ръце и крака и набит торс поради прекомерното отлагане на мазнини, атрофия на половите жлези, хиперкератинизация. При поставянето на диагнозата трябва да се имат предвид заболявания, като синдром на Ротмунд-Томсън (Rothmund-Thomson syndrome), частична липодистрофия, синдром на Хътчинсън-Гилфорд (Hutchinson-Gilford syndrome), мандибулоакрална дисплазия.