Лептинова резистентност

Лептиновата резистентност представлява състояние, при което, въпреки повишената концентрация на хормона лептин, той не осъществява своя физиологичен ефект върху организма (потискането на апетита).

За да се осъществи ефективна регулацията на апетита, са необходими сложни взаимодействия между различни хормони и невротрансмитери. Хипоталамусът играе ключова роля в този процес. Той е част от средния мозък и се явява върховен регулаторен център на вегетативните и ендокринните процеси. Благодарение на хормоните на апетита до хипоталамуса достига информация относно състоянието на организма. Основните хормони на апетита са лептин, продуциран от адипоцитите, и грелин – от храносмилателната система.

Грелинът се освобождава при празен стомах и има за цел да стимулира апетита, като след нахранване неговите нива падат. Лептинът от друга страна притежава обратна функция – той потиска апетита и повишава основната обмяна.

Лептиновата резистентност може да бъде резултат от:

• Затлъстяване
• Метаболитен синдром
• Високи нива на триглицериди
• Високи нива на стрес
• Диабет тип 2
• Хронично възпаление

По-чести причини за лептинова резистентност

Затлъстяване

Затлъстяването представлява хронично състояние, характеризиращо се с повишено натрупване на телесни мазнини. То се разглежда като медицински проблем, тъй като многократно увеличава риска от развитието на други заболявания като инсулинова резистентност, диабет, артериална хипертония и други. За диагностицирането му често се използва индекса на телесна маса (ИТМ). При затлъстяване неговата стойност е над 30.

Натрупването на мастна тъкан е пряко свързано с количеството на лептин. Когато това ниво стане твърде високо, сигнализацията се нарушава и до мозъкът не достига сигнал за потискане на апетита. Следователно лептиновата резистентност не е само възможен резултат от затлъстяването, но и фактор, който води до задълбочаване на проблема.

Повече информация можете да намерите на:

» Затлъстяване

Метаболитен синдром

Метаболитният синдром описва група състояния, които в комбинация едно с друго се явяват предразполагащи фактори за развитие на сърдечно-съдови заболявания, диабет тип 2 и други. Към тези състояния спадат повишено кръвно налягане, висока кръвна захар, натрупване на мазнини около талията и нарушен липиден профил. Към рисковете за развитие на метаболитен синдром е затлъстяването, което се явява и възможна причина за настъпване на лептинова резистентност.

Високи нива на триглицериди

Триглицеридите са вид мазнини, които се намират в мастната тъкан или циркулират в кръвта. Те представляват естери на глицерина с висши мастни киселини. Увеличени нива на триглицериди в кръвта (хипертриглицеридемия) може да е следствие от редица заболявания и състояния като диабет тип 2, наднормено тегло или затлъстяване, метаболитен синдром, прекомерна консумация на алкохол и други. Високите нива на триглицериди обикновено са в комбинация с намален HDL (липопротеин с висока плътност) и увеличен LDL (липопротеин с ниска плътност).

За да може лептинът да осъществи своите ефекти в хипоталамуса, той трябва да премине през кръвно-мозъчната бариера. При хипретриглицеридемия обаче този транспорт е нарушен поради предполагаемо насищане на лептиновия транспортер, което води до развитие на лептинова резистентност.

Кога да потърсите лекар?

Лептиновата резистентност е симптом, който не изисква спешна медицинска помощ. Въпреки това той може да задълбочи вече налично заболяване, затваряйки омагьосан кръг на прекомерно поемане на храна.

Как да си помогнете сами?

Можете да повлияете положително на лептинова резистентност чрез:

• Увеличаване на физическата активност: Изследвания показват, че редовната физическа активност може да повиши чувствителността към лептин
• Редуциране приема на храни и напитки с високо съдържание на захар: Диетите, свързани с приема на много захар, могат да влошат резистентността към лептин.
• Повишена консумация на риба: Проучванията показват, че диети с храни, характеризиращи се с противовъзпалително действие, като риба, могат да намалят нивата на хормона в кръвта, да подобрят чувствителността към него и да насърчат загубата на тегло.
• Консумация на зърнени храни с високо съдържание на фибри: Предполага се, че храненето със зърнени храни с високо съдържание на фибри може да подобри механизма на сигнализация и да подпомогне загубата на тегло
• Пълноценен сън: Сънят е стои в основата на регулирането на хормоните. Хроничната липса на сън се свързва с променени нива и функция на лептина
• Намаляване на триглицеридите в кръвта: Смята се, че високите триглицериди инхибират транспортера на лептин.

Заглавно изображение: freepik.com