Лека спастичност

Лека спастичност: спастичността представлява състояние, характеризиращо се с необичайни движения, дължащи се на силните контракции на мускулите.

Лека спастичност може да се дължи на церебрална парализа, увреждане на двигателните неврони, множествена склероза, нараняване на гръбначния мозък, инсулт, увреждане на периферните нерви, адренолевкодистрофия, мозъчна исхемия, фенилкетонурия, мозъчен тумор, вирусен енцефалит, сирингомиелия, болест на Кройцфелд-Якоб (Creutzfeldt-Jakob disease), тетанус, полиомиелит, синдром на Гилен-Баре (Guillain-Barré syndrome), синдром на Уилямс, наследствена спастична параплегия (синдром на Strumpell-Lorrain), амиотрофична латерална склероза (болест на Лу Гериг), тежка дехидратация, чернодробна енцефалопатия, предозиране с наркотични вещества, хипокалцемия, невродегенеративни заболявания (болест на Паркинсон, болест на Алцхаймер, болест на Хънтингтън), синдром на Александър (Alexander syndrome), синдром на Пейн (Paine syndrome) и други.

Синдромът на Уилямс (Williams Syndrome) представлява рядко невродегенеративно заболяване, което се характеризира с проблеми в развитието, наличие на говорни дефекти, сърдечно-съдови проблеми, хиперкалцемия, нистагъм, хиперактивност, добре развито чувство на такт, повишена острото на слуха, хипотиреоидизъм, хормонални нарушения, нощно напикаване, болка, тежки и продължителни колики, нисък мускулен тонус, необичайни черти на лицето, умствена изостаналост, затруднено хранене, видими точки по ириса, дълъг филтрум, голямо разстояние между зъбите, подпухналост около очите, риск от развитие на диабет, имат визуални проблеми, но разпознават и запомнят отделни лица и имена, засягат се малкият мозък, дясната париетална кора и левия челен коров регион, затруднения в движенията, ниско тегло при раждането, лицев дизморфизъм, късно проговаряне (около 3 годишна възраст), емоционална нестабилност. Повечето от индивидите болни от синдрома са доста комуникативни и социални (до колкото им позволява коефициента на интелигентност). Заболяването се дължи на делеция в дългото рамо на 7-ма хромозома. Открито е от новозеландския лекар Уилямс през 1961 г. Чeстотата на заболяването е от 1:7500 до 1:20 000.