Късни задълбочени увреждания

Късни задълбочени увреждания представляват тежки структурни и функционални нарушения, засягащи мозъка, които се проявяват в по-късен етап от развитието.

Късни задълбочени увреждания могат да бъдат резултат от травматични увреждания на главата, мозъчен тумор, въздействието на тератогенните фактори по време на бременността (злоупотреба с алкохол, никотин, наркотици, медикаменти, излагане на радиационни лъчения, интоксикации), бактериални и вирусни инфекции, невросифилис, синдром на Луси-Дрискол (Lucey Driscoll), синдром на Криглер-Наяр (Crigler-Najjar), синдром на Райе (Reye), инсулт, синдром на Сьогрен (Sjogren), саркоидоза, множествена склероза, енцефалопатия на Хашимото (Hashimoto), болест на Уипъл (Whipple), дефицит на фолиева киселина, болест на Уилсън (Wilson), болест на Ниман-Пик (Niemann-Pick), болест на Хънтингтън (Huntington), психоза на Корсаков (Korsakov), енцефалопатия на Вернике (Wernicke), мозъчна исхемия, увреждане на аксоните, болест на Кройцфелд-Якоб (Creutzfeldt-Jakob), кортикобазална дегенерация, васкуларна дегенерация, болест на Алцхаймер (Alzheimer) и др.

Бавно прогресиращият ендемичен енцефалит (Progressive Vilyuisk Encephalitis) е мозъчно заболяване, предизвикано от вирус. Начинът на разпространение не е установен, но се предполага, че има генетична предразположеност. Заболяването е ендемично за населението по поречието на р. Вилюй (Русия). Инкубационният период е дълъг, около 15 г. Признаците могат да включват общо физическо неразположение, двойно виждане, мозъчна дисфункция, повишени дълбоки сухожилни рефлекси, болка в крайниците, бързо развиваща се деменция, прогресивно влошаване на речта, атаксия, скована походка и др.