Изкривяване на аортната клапа

Изкривяване на аортната клапа означава промяна във формата на входната клапа на аортата (най-големият кръвоносен съд), през която богатата на кислород кръв от лявата камера на сърцето преминава в аортата и от там се разпространява из цялото тяло, като тази клапа служи за затваряне на входа на аортата когато лявата камера на сърцето се разширява и пълни с кръв от лявото предсърдие.

Изкривяването на аортната клапа обикновено води до невъзможност за плътното и затваряне, при което по време на разширяването на сърцето част от кръвта от аортата се връща обратно в сърцето. Това води до намален приток на кръв към тъканите и повишено налягане в лявата камера поради допълнителното количество кръв, което кара лявата камера на сърцето да работи по-интензивно, за да преодолее по-високото налягане и да достави достатъчно кръв до всички органи, при което нейната мускулатура компенсаторно хипертрофира. През тази фаза заболяването протича безсимптомно, тъй като сърцето успява да се справи с повишеното налягане (компенсирана фаза) и може да бъде установено само чрез фонендоскопско изследване на сърцето (при разширяване на сърцето се чува характерен шум, дължащ се на връщането на част от итсласканата кръв от аорта обратно в лявата камера). След време обаче, компенсаторните възможности на сърцето се изчерпват и то не може повече да увеличава размерите си, при което вследствие на повишеното налягане, мускулните влакна на лявата камера се отпускат и тя пасивно се разширява (дилатира), което води до непълно изтласкване на кръвта и симптоми на лявостранна сърдечна недостатъчност (декомпенсирана фаза) - лесна уморяемост, белодробен излив, отпадналост, кашлица и задух.

Изкривяването на аортната клапа може да се дължи на травми, разместване или хипертрофия на органи в гръдната кухина (предизвикващи разместване или превиване на гръдната аорта), вродени сърдечни пороци, хипертония, аортни аневризми, синдром на Луис-Дитц (Loeys-Dietz) и други.