Застойна сърдечна недостатъчност при новородени

 Застойната сърдечна недостатъчност при новородени е състояние, при което вследствие по-често на вродени, отколкото на придобити увреждания сърдечните камери изтласкват по-нисък от необходимия дебит кръв в големия или малкия кръг на кръвообръщение, като в зависимост от това коя сърдечна камера е засегната се различават съответно дясностранна, лявостранна или смесена сърдечна недостатъчност. При лявостранната се наблюдават признаци на застой в малкия кръг на кръвообръщение - задух, кашлица, цианоза, отпадналост, а при дясностранна съответно в големия - отоци в лицето и ниските части на тялото, слабост и други.

Застойната сърдечна недостатъчност при новородени може да се дължи на недоразвитие на белодробната артерия, налседствена амилоидна кардиопатия, дефекти на аортната дъга, атрио-вентрикуларни септални дефекти, миокардити, синдром на Бъд-Киари (Budd-Chiari), вродена митрална стеноза, отравяния, неправилно приложение на медикаменти, кемерни септални дефекти и други.