Загуба на комуникативна способност

Загуба на комуникативна способност означава загуба на комуникативно поведение - нарушение в общуването.

Комуникативната способност е умението на личността бързо, лесно и ефективно да общува с другите хора, да умее да ги изслушва и да знае кога да прекрати комуникацията.

Загуба на комуникативна способност може да се дължи на синдром на Халерман-Стрейф (генетично заболяване), афазия (езиково нарушение, което се причинява от увреждане на езиковите центрове в мозъка), аутизъм, болест на Алцхаймер, синдром на Даун, болест на Уилсън (Wilson), холестетаом на средното ухо - cholesteatoma, енцефалит, карцином на ларинкса, миастения гравис, детски паралич, невросензорна глухота и други.