Загрубяване чертите на лицето с времето

Загрубяване чертите на лицето с времето: представлява състояние, характеризиращо се със загрубяване чертите на лицето с напредване на времето.

Загрубяване чертите на лицето с времето може да бъде резултат от нормалния процес на стареене на организма, нездравословен начин на живот (тютюнопушене, алкохолизъм, наркомания, непрестанен нощен живот, хронично недоспиване) или пък да се дължи на заболявания, като акромегалия, синдром на Костело (Costello syndrome), перитонит, продължително и изтощително заболяване с последваща смърт, анорексия, булимия, кахексия, синдром на Денди-Уолкър (Dandy-Walker syndrome), синдром на Голдбърг (Goldberg syndrome), синдром на Hyde-Forster-Mccarthy-Berry, синдром на McCune Albright, Х-свързан тип на Рейно, мукополизахаридоза тип 2,3,6,7, синдром на Уинчестър (Winchester syndrome), синдром на Хърлър (Hurler syndrome), синдром на Нунан (Noonan syndrome), синдром на Горлин (Gorlin syndrome), синдром на Фринс (Fryns syndrome), синдром на Coffin-Siris, хипотиреоидизъм, синдром на Палистър-Килан (Pallister-Killian syndrome), Х-свързана ментална ретардация-хипотония и други.

Х-свързана ментална ретардация-хипотония (XLMR-Hypotonic Facies Syndrome) наричан още синдром на Смит-Файнмън-Майерс представлява рядко Х-свързано рецесивно вродено заболяване. Заболяването е открито през 1980 г. Синдромът може да бъде свързан с други Х-свързани заболявания, като алфа-таласемия, синдром на Карпентър. Синдромът се характеризира с необичайни груби черти на лицето (долихоцефалия, цепнато небце), тежка умствена изостаналост, поведенчески проблеми, припадъци, психомоторни проблеми, неясни гениталии, намален мускулен тонус.