Допълнителни проксимални епифизи на метакарпалните кости

Допълнителни проксимални епифизи на метакарпалните кости: представлява състояние, при което се наблюдават допълнителни проксимални (най-далечни) краища (епифизи) на предкитковите кости.

Допълнителни проксимални епифизи на метакарпалните кости е най-често вродена аномалия, която се проявява още в детска възраст. Дължи се на: хромозомни аномалии и генетични нарушения, вродени аномалии на костите, вродени инфекции, тератогенно действие от страна на някои фактори върху майката, тумори на костите, синдромни състояния, клейдокраниална дисплазия.

Заболяването клейдокраниална дисплазия е рядко срещано генетично състояние. За него са характерни голяма група симптоми, засягащи различни органи и системи, като: скелетно-мускулни аномалии - допълнителни проксимални епифизи на метакарпалните кости, дълга втора метакарпална кост, къси средни фаланги на втори пръст на ръката, конусовидно оформени краища на фалангите през детството, изострени крайни фаланги, растящи надолу нокти, забавена осификация на китковите кости, аплазия на ключицата, дефекти в мускулите на раменния пояс, малък и гръден кош, къси обли ребра, закъсняла минерализация на пубисната кост, широка тазова симфиза, тесен таз, къса шийка и широка глава на бедрената кост, изпъкване на някои черепни кости (тилна, теменни, челна), брахицефалия, аномалии при формиране на назалните синуси и мастоидните въздушни клетки, закъсняла минерализация на черепните шевове, високо и тясно твърдо небце, зъбни аномалии - аплазия на постоянните зъби, закъсняло изникване на зъбите, ретенционни кисти, задържане на зъби, разпадане на зъбната тъкан и други.