Деформации на устните

Деформации на устните: представляват вродени аномалии, засягащи развитието на устните. Най-честата деформация на устните е т.нар. цепната устна или "заешка устна", а тя пък от своя страна може да бъде в комбинация с цепка на небцето. Цепнатина означава "разделение". Цепнатините на устната и небцето се формират по време на първите седмици на бременността, като двете страни на устната/небцето се създават самостоятелно и растат една към друга, като накрая се съединяват в средата. Около 1 на 700 бебета в България се ражда с цепнатина на устната и/или небцето. Липсата на тъкани под едната или другата ноздра се нарича едностранна цепнатина на устната, а когато липсват тъкани под двете ноздри се говори за двустранна цепнатина. Детето може да се роди само с цепнатина на устната, само с цепнатина на небцето или и с двете. Случаите, при които присъстват и двата вида цепнатини представляват 30% от този тип дефекти, цепнатината на небцето присъства в 30% от случаите самостоятелно, а цепнатината на устната като самостоятелна малформация е в останалите 30%. По-голямата част от децата, родени с цепнатина на устната са момчета, докато цепнатината на небцето преобладава при момичетата. Факторите за появата на тези деформации действат от 3-та до 12-та седмица от бременността. След този критичен период, няма причина, която да доведе до появата на тази малформация, както и нищо не би могло да се направи, за да се избегне появата на дефекта. В повечето случаи това се случва още преди майката да подозира, че е бременна.

Устата представлява вход на стомашно-чревния тракт и е началната част на храносмилателната система. Границите й се определят от устните, твърдото и мекото небце, бузите и езика. В нея също така се включват зъбите и фаринкса. В нея се намират слюнчени жлези, спомагащи смилането и преглъщането на храната. Устата също така е и част от дихателната система.

Деформациите на устните могат да се дължат на генетични фактори, при по-възрастни двойки, въздействие на тератогенните фактори по време на бременността (злоупотреба с алкохол, наркотици, никотин, медикаменти, излагане на радиационни лъчения, интоксикации), недостатъчен прием на фолиева киселина, заболявания на майката през бременността (напр. диабет), наднормено тегло на майката, синдром на Тричър-Колинс (Trichar Collins syndrome), синдром на Патау (Patau syndrome), синдром на Хардикар (Hardikar syndrome), синдром на Loeys-Dietz, синдром на Стъклър (Stickler syndrome), синдром на Айкарди (Aicardi syndrome), синдром на Елерс-Данлос (Ehlers-Danlos syndrome), синдром на Голденхар (Goldenhar syndrome), синдром на Крузон (Crouzon syndrome), синдром на Пиер Робин (Pierre Robin syndrome), синдром на Горлин (Gorlin syndrome), синдром на Коен (Cohen syndrome), синдром на Ван дер Воуд, велокардиофациален синдром (Shprintzen syndrome), синдром на Едуардс (Edwards syndrome), фронтоназална дисплазия, синдром на Фринс (Fryns syndrome), синдром на Juberg-Hayward, синдром на Калман (Kallman syndrome), синдром на Робъртс (Roberts syndrome), синдром на Акерман (Ackerman syndrome), синдром на Yim Ebbin и други.