Дегенерация на тимуса

Дегенерация на тимуса: представлява процес на обратно развитие на тимусната жлеза, при което тя намаля своите размери.

Тимусът е специализиран орган на имунната система, като в него се произвеждат Т-лимфоцитите и там става тяхното узряване. Тимусът расте интензивно до края на втората година от живота, след което растежът му се забавя, а след настъпването на пубертета той претърпява обратно развитие. Тимусът е съставен от два дяла, ляв и десен. Разполага се в ретростерналната част (зад гръдната кост) на горното средостение, в триъгълно поле, непокрито от париеталната плевра, което носи латинското наименование trigonum thymicum. Тимусът произвежда и някои хормони, които основно стимулират пролиферацията и диференциацията на Т-лимфоцитите и способстват за развитието на останалите лимфоидни органи. До сега са описани четири такива хормона: тимозин, тимопоетин, тимулин и тимусен хуморален фактор.

Дегенерация на тимуса може да бъде свързана и със силни стресови действия, инфекции (напр. ХИВ/СПИН), бременност, недохранване, химиотерапия, йонизиращо лъчение, болест на Wolman, синдром на Селие (Selye syndrome).

Болестта на Wolman е рядко автозомно-рецесивно генетично заболяване, което се причинява от липсата на ензима лизозомна киселина липаза (LAL или LIPA). Дефицитът на този ензим води до натрупването на големи количества мазнини във вътрешните органи и надбъбречна калцификация. Симптомите на заболяването се развиват в рамките на първите няколко седмици след раждането, изразяващи се в диария, чести повръщания, загуба на тегло, анемия, затруднено хранене, умствени нарушения, намален мускулен тонус, загуба на тегло, положителен рефлекс на Бабински, бледа кожа, хепато и спленомегалия.