Възпаление на костния мозък

› Въведение

› Рискови фактори

› По-чести причини за възникване 

› Симптоми 

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Възпаление на костния мозък е състояние, което се означава с термина остеомиелит и представлява остро възпаление на костния мозък. При развитие на остеомиелит в детска възраст се засягат предимно дългите тръбести кости - бедрена кост, раменна кост и други кости на ръцете и краката. При възрастни пациенти възпалението по-често обхваща тазовите кости, прешлените, а в по-редки случаи и костите на черепа. Освен костния мозък, възпалението може да засегне останалата костна тъкан, периоста, както и съседните меки тъкани като мускули и сухожилия. 

Остеомиелитът може да има различна етиология като в повечето случаи причинителят е с бактериален произход, по-рядко може да е вследствие на гъбична или вирусна инфекция. Възпалителният процес може да възникне по няколко механизма:

• Разпространение на инфекциозен процес по съседство от локално гнойно огнище.
• Разпространение на микроорганизмите по кръвен път от по-отдалечено гнойно огнище.
• Директно навлизане на микроорганизми от околната среда през наранена кожа или по време на хирургическа интервенция. 

Възпаление на костния мозък може да се дължи на:

• Травми, отравяния и някои други последици от въздействието на външни причини - травматично увреждане на тъканите, открити фрактури, огнестрелни рани. 
• Болести на ухото и мастоидния израстък - възпаление на външното ухо, възпаление на средното ухо, мастоидит.
• Болести на кожата и кожните придатъци - карбункули, фурункули, абсцеси, псориазис, екзема, булозна дерматоза.
• Болести на дихателната система - тонзилит, аденоидит, хроничен синуит, фарингит, пневмония, белодробен абсцес, бронхиектазна болест.
• Болести на храносмилателната система - зъбен кариес, зъбен абсцес. 
• Инфекциозни болести и паразитози - туберкулоза, актиномикоза, фелиноза, пневмокониоза, салмонелоза, бруцелоза, сифилис и други.

Рискови фактори

Съществуват редица рискови фактори, които предразполагат към развитие на остеомиелит. Тези фактори улесняват навлизането на инфекциозни агенти и разпространението им до костния мозък. 

• Имуносупресия - представлява потисната функция на имунната система, която се дължи на злокачествени заболявания, прием на кортикостероиди или друг вид имуносупресори,  заболявания като СПИН и други.
• Хронични заболявания - пациенти с придружаващи заболявания като диабет, хронична бъбречна недостатъчност или страдащи от периферна съдова болест са предразположени към развитие на инфекциозни процеси. 
• Вредни навици - непълноценното хранене, прекомерната употреба на алкохол, тютюнопушенето, използването на наркотици водят до влошаване на кръвоснабдяването на костите и повишават риска от остеомиелит.

По-чести причини за възникване

Стоматологични причини

Различни болестни процеси, развиващи се в устната кухина, могат да доведат до възпаление на костния мозък. Нелекуваните зъбни абсцеси са една от честите причини за възникване на остеомиелит на горната или долната челюст. Бактериите обикновенно проникват в костната тъкан по съседство или чрез кръвния поток. Екстракцията на зъби, зъбните импланти, тежките форми на пародонтит, неправилно лекуваните коренови канали и травмите в устната кухина също могат да създадат входна врата за патогенни микроорганизми. Лошата устна хигиена и липсата на профилактични прегледи при стоматолог допълнително увеличават риска от развитие на остеомиелит.

Болести на кожата

Кожата изпълнява важна защитна функция за организма, тъй като представлява естествена бариера срещу патогени от околната среда. Когато нейната цялост бъде нарушена, рискът от навлизане на различни микроорганизми в организма значително се увеличава, което може да доведе до сериозни инфекции, включително възпаление на костния мозък. Гнойните кожни инфекции като абсцеси, карбункули и фурункули създават благоприятна среда за размножаване на бактерии, които могат да проникнат в дълбоките тъкани и да достигнат костите. Освен това, хроничните кожни заболявания като псориазис, екзема и друг вид дерматози увреждат кожната бариера и улесняват развитието на вторични бактериални инфекции.

Открити фрактури

Откритите фрактури са сериозен рисков фактор за възникване на остеомиелит, тъй като при тях костите са в пряк контакт с външната среда, което улеснява проникването на патогенни микроорганизми. При този тип фрактури често се наблюдават замърсяване на раната с бактерии, увреждане на меките тъкани и нарушено кръвообращение, което затруднява естествените защитни механизми на организма. Staphylococcus aureus е най-честият причинител на инфекцията, но при тежки травми могат да бъдат изолирани и други микроорганизми, включително грам-отрицателни бактерии и анаероби. Рискът от остеомиелит е особено висок при забавено или неправилно лечение, както и при недостатъчна хигиена на раната. Навременната хирургична обработка, антибиотичната профилактика и стабилната фиксация на фрактурата са от решаващо значение за предотвратяване на инфекциозни усложнения и развитието на остеомиелит.

Ортопедични операции

Ортопедичните операции могат да бъдат причина за възникване на остеомиелит, особено ако по време на интервенцията в костната тъкан навлязат патогенни микроорганизми. Рискът от инфекция е по-висок при дълги и сложни операции, при използване на импланти (протези, винтове) и при недостатъчна стерилност на хирургичното поле.

Болести на дихателната система

Пневмонията, белодробните абсцеси и гнойните плеврити, причинени от бактерии като Staphylococcus aureus и Streptococcus pneumoniae, могат да доведат до хематогенно разпространение на инфекцията и засягане на костната тъкан. Освен това, хронични белодробни заболявания като бронхиектазии и ХОББ повишават риска от рецидивиращи бактериални инфекции, които при имунокомпрометирани пациенти могат да доведат до вторичен остеомиелит.

Симптоми

В зависимост от тежестта на възпалителния процес и общото състояние на организма, възпалението на костния мозък може да се прояви с различни по степен оплаквания. Основните симптоми включват:

• Болка в засегнатата кост
• Зачервяване
• Подуване
• Нарушена подвижност 
• Висока температура
• Силна умора

Диагноза

Остеомиелитът представлява сериозно инфекциозно заболяване, което изисква навременна диагностика и адекватно лечение, за да се предотврати разпространение на възпалителния процес и развитие на тежки усложнения. Поставянето на диагноза включва:

• Анамнеза и физикален преглед - консултацията с лекар започва с оценка на настоящите оплаквания, придружаващите заболявания и фамилната обремененост. От физикалният преглед се проследява наличие на оток, болка, зачервяване, както и се търсят източници на инфекция като карбункули, фурункули или абсцеси. Важно е да се изясни присъствието на рискови фактори, както и наличие на предходни хирургически интервенции или травми. 
• Лабораторни изследвания - Пълната кръвна картина (ПКК) често показва повишен брой на левкоцитите (левкоцитоза) и ускорена утайка на еритроцитите (СУЕ), което е признак на възпалителен процес. Нивата на C-реактивния протеин (CRP) също са повишени, което сигнализира за активна инфекция. При хематогенен остеомиелит кръвните култури могат да изолират патогенни бактерии, докато микробиологичните изследвания на проби от гнойни фистули или костна биопсия помагат за идентифициране на причинителя и определяне на антибиотичната му чувствителност.
• Образни изследвания - рентгенографията може да покаже костна деструкция и периостални реакции в напредналите стадии. Компютърната томография (КТ) осигурява детайлен образ на костните увреждания, което подпомага планирането на хирургичното лечение. Ядрено-магнитният резонанс (ЯМР) е най-чувствителният метод за откриване на ранни промени в костната и меките тъкани.

Лечение

Лечението на остеомиелита е сложен процес, който задължително се назначава и контролира от лекар, тъй като изисква индивидуален подход според вида, тежестта и причинителя на инфекцията. Основните методи включват:

• Медикаментозно лечение - Медикаментозното лечение на остеомиелита се основава на продължителна антибиотична терапия, която започва емпирично и впоследствие се коригира според резултатите от микробиологичните изследвания. Обикновено се прилагат широкоспектърни антибиотици интравенозно за период от 4-6 седмици, след което лечението може да продължи перорално. Освен антибиотици, могат да се използват противовъзпалителни и болкоуспокояващи медикаменти.
• Оперативно лечение - Хирургичната намеса е необходима при неефективно медикаментозно лечение или възникване на тежки усложнения. Тя може да включва почистване на инфектираната зона, отстраняване на некротични тъкани, дрениране на абсцеси и в някои случаи костна реконструкция с присадки.