Вродени кардиомиопатии

Вродените кардиомиопатии представляват група от невъзпалителни сърдечни заболявания, при което се уврежда сърдечния мускул (миокарда), като той се удебелява и втвърдява, което затруднява нормалната му функция. Симптомите на кардиомиопатиите включват задух, лесна умора, болка зад гръдната кост, сърцебиене, ограничен физически капацитет, синкоп. Усложнения от заболяването са появата на застойна сърдечна недостатъчност, предсърдно мъждене, камерни тахикардии, инфекциозен ендокардит, системни емболии. Има три вида кардиомиопатии (разширена, хипертрофична, исхемична).

Вродени кардиомиопатии могат да се дължат на болестта на Чагас (Chagas disease), транстиретинова амилоидоза, вирусни инфекции, лекарства за химиотерапия, употреба на анаболни стероиди, кокаин, амфетамини, алкохол, бременност, диабет, заболявания на щитовидната жлеза, наднормено тегло, хипертония, синдром на Сторм (Storm syndrome), саркоидоза, лупус, оловно отравяне, ХИВ/СПИН, инфаркт, увреждания на сърдечните клапи, недостиг на витамини, хемохроматоза (натрупване на желязо в сърдечния мускул), генетични заболявания и други.

VLCAD deficiency е рядко наследствено генетично заболяване, при което има недостиг на ацил-CoA дехидрогеназа. Признаците се появяват в ранна детска възраст и могат да включват периоди на хипогликемия, липса на енергия, мускулна слабост, риск от развитие на аномалии на черния дроб и сърцето (кардиомиопатии) и други. Това заболяване се унаследява по автозомно-рецесивен начин.