Атрофия на слъзните жлези

Атрофия на слъзните жлези означава непълно развитие на жлезите, които произвеждат слъзния секрет.

Слъзният апарат включва слъзните жлези и слъзоотводните пътища. Слъзните жлези са разположени в горната част на очната ябълка, близо до външния очен ъгъл. Сълзите съдържат 99%, белтък, минерални соли и лизоцин. Основна задача на слъзния апарат е да осигурява влажността и прозрачността на роговицата на окото, като работи синхронно с клепачите.

Атрофия на слъзните жлези може да се наблюдава при алакримия, синдром на Сьогрен, вродени аномалии на слъзния апарат, тумори и др.

Синдромът на Сьогрен (Sjogren) е хронично възпалително автоимунно заболяване, при което имунната система (левкоцитите) се стремят да унищожат екзокринните жлези, главно слюнчените и слъзните. Заболяването може да възникне самостоятелно, без да е в комбинация с други заболявания (първичен синдром на Сьогрен) или да бъде в комбинация със заболявания (вторичен синдром на Сьогрен), като ревматоиден артрит, системна склеродермия, системен лупус еритематозус, вирусни, бактериални и гъбични инфекции и др. Заболяването се наблюдава значително по-често при жените (10 пъти по-често) отколкото при мъжете, като се появява обикновено между 30 и 50 годишна възраст. Конкретна причина за поява на заболяването няма, но е на лице неговата генетична предразположеност. Признаците, които съпътстват този синдром включват сухота в очите, устата, трахеята, носа, влагалището, суха кожа, суха кашлица, двойно увеличаване на паротидните слюнчени жлези, разрушаване на зъбите, гингивит, зрителни смущения, пародонтит, засягане на кръвоносните съдове, панкреаса, стомашно-чревния тракт, черния и белия дроб, артрит, периферната нервна система, мозъка и др. Заболяването може да протече с редуване на затихване и обостряне на симптомите.