Атрофия на подкожната мастна тъкан

Атрофия на подкожната мастна тъкан означава намаляване на размера на мастната тъкан.

Подкожието или наречено още хиподерма е най-долният слой на кожата, изграден основно от мастна тъкан. Намира се под епидермиса (най-горния слой) и дермата (средния слой). Дебелината на слоя е различна в различните части на тялото. Хиподерма липсва в областта на клепачите, под ноктите и скротума, а най-дебела е в областта на гърдите, корема, седалището, дланите и ходилата. Тя изолира тялото от студа, смекчава ударите и служи като основен енергиен резерв на организма.

Атрофия на подкожната мастна тъкан може да се наблюдава при нормалните процеси на стареене или при болестни състояния, като липодистрофия, анорексия, кахексия, склеродермия, метаболитни нарушения, имунологични нарушения, хирзутизъм, диабет, СПИН, синдром на Barraquer-Simons, синдром на Lawrence, синдром на Пери-Ромберг (Parry-Romberg syndrome), психични разстройства, синдром на Вернер, тежки и продължителни заболявания, като туберкулоза, пневмония, онкологични заболявания, синдром на Хътчинсън-Гилфорд (Hutchinson-Gilford progeria syndrome) и други.

Синдромът на Вернер (Werner syndrome) наречен още синдром на преждевременното стареене или "възрастна прогерия" се дължи на ген (WRN ген), кодиращ ензим, който "развива" двойноспиралната молекула на ДНК. Този ген се намира върху късото рамо на осмата хромозома. Въпреки, че заболяването обикновено се проявява в трето или четвърто десетилетие от живота, някои признаци са налице още по време на юношеството. Средната възраст за диагностициране на заболяването е 24 г., като най-младият известен случай е 6 годишно дете. Средната преживяемост е 46 г., като смъртта настъпва в периода между 47 и 54 г., като основна причина за това са развитието на сърдечно-съдови заболявания или рак. Хората боледуват от заболявания, типични за хора в старческа възраст и не доживяват до 50 години. Заболяването се характеризира с процеси на бързо остаряване започващо от около 30 годишна възраст с побеляване на косите, остеопорозни и артрозни изменения, преждевременна атеросклероза, бавен темп на растеж и прекратяването му в пубертета, атрофия на кожата, отслабване на зрението, двустранна катаракта, безплодие, изтъняване на епидермиса, загуба на кожна еластичност, висок глас, забавено израстване на зъбите, нисък ръст, хипертония, загуба на слуха, липодистрофия, диабет тип 2, атрофия на мозъка (в около 40% от случаите), атрофия на половите жлези, разширени вени, повишен и писклив глас, хиперкератинизация, калциноза в кръвоносните съдове, лезии по кожата подобни на тези при склеродермията. В диференциално диагностично отношение трябва да се имат предвид заболяванията частична липодистрофия, синдром на Ротмунд-Томсън (Rothmund-Thomson syndrome), мандибулоакрална дисплазия, синдром на Хътчинсън-Гилфорд (Hutchinson-Gilford syndrome).