Атрофичен дерматит

Атрофичен дерматит се представя с изтъняване и набръчкване на кожата, намалена себумна и потна секреция, загуба на дермален колаген, видими кръвоносни съдове на периферното кръвообращение, изтъняване на епидермиса и изглаждане на дермо-епидермалната граница, хиперкератоза.

Атофичен дерматит физиологично може да се дължи на нормалните процеси на стареене на кожата или да бъде свързан с някои заболявания, като кожна туберкулоза, лепра, третичен сифилис, изгаряне трета степен, слънчева атрофия, радиодерматит, склеродермия, системен лупус еритематозус, дерматомиозит, синдром на Голтц, пойкилодермия (синдром на Ротмунд-Томсън), синдром на Вернер и други.

Синдромът на Вернер (Werner syndrome) или наречен още "възрастна прогерия" или синдром на преждевременното стареене е заболяване, което се характеризира с бързо остаряване започващо от 30 годишна възраст с побеляване на косите, преждевременна атеросклероза, остеопорозни и артрозни изменения, изтъняване на епидермиса, отслабване на зрението, загуба на слуха, атрофия на кожата, нисък ръст, загуба на кожна еластичност, липодистрофия, разширени вени, двустранна катаракта, хипертония, бавен темп на растеж и прекратяването му в пубертета, висок глас, забавено израстване на зъбите, атрофия на половите жлези, повишен и писклив глас, атрофия на мозъка (в около 40% от случаите), калциноза в кръвоносните съдове, безплодие, диабет тип 2, хиперкератинизация, лезии по кожата подобни на тези при склеродермията. Хората боледуват от заболявания, типични за хора в старческа възраст и не доживяват до 50 години. Синдромът се дължи на ген (WRN ген), кодиращ ензим, който "развива" двойноспиралната молекула на ДНК. Фенът е локализиран върху късото рамо на осмата хромозома. Въпреки, че заболяването обикновено се проявява в трето или четвърто десетилетие от живота, някои признаци са налице още по време на юношеството. В диференциално диагностично отношение трябва да се имат предвид заболяванията частична липодистрофия, мандибулоакрална дисплазия, синдром на Ротмунд-Томсън (Rothmund-Thomson), синдром на Хътчинсън-Гилфорд (Hutchinson-Gilford). Средната възраст за диагностициране на заболяването е 24 г., като най-младият известен случай е 6 годишно дете. Средната преживяемост е 46 г., като смъртта настъпва в периода между 47 и 54 г., като основна причина за това са развитието на сърдечно-съдови заболявания или рак. В диференциално диагностично отношение трябва да се имат предвид заболяванията частична липодистрофия, мандибулоакрална дисплазия, синдром на Хътчинсън-Гилфорд (Hutchinson-Gilford syndrome), синдром на Ротмунд-Томсън (Rothmund-Thomson syndrome).