Аназарка

› Въведение

› По-чести причини за възникване 

› Симптоми 

› Диагноза

› Лечение

 Въведение

Аназарка представлява състояние, характеризиращо се с излив на течност в извънклетъчните пространства, причиняващо оток на цялото тяло (генерализиран оток). Съпътстващи симптоми може да бъдат слабост, недостиг на въздух, анемия, мускулни крампи, безсъние, промени в кръвното налягане, липса на апетит и други. 

Развитието на аназарка се характеризира с натрупване на течност в тъканите и серозните кухини на тялото. Генерализираният оток може да е симптом на редица заболявания и обикновено е резултат от сериозни нарушения в баланса на течностите и електролити в организма. Механизмът при развитието на оток включва повишено хидростатично налягане, намалено онкотично налагане, нарушен лимфен дренаж, повишена съдова пропускливост и задръжка на натрий и вода.  

Аназарка може да се развие в резултат на:

• Болести на сърдечно-съдовата система - сърдечна недостатъчност.
• Болести на храносмилателната система - цироза на черния дроб, хепатит, чернодробна недостатъчност, остър панкреатит, цьолиакия.
• Болести на отделителната система - гломерулонефрит, нефротичен синдром, бъбречна недостатъчност. 
• Болести на ендокринната система - хипотиреоидизъм.
• Разстройства на храненето и на обмяната на веществата - недохранване, квашиоркор.
• Бременност, раждане и послеродов период - прееклампсия.
• Прием на някои лекарства - кортикостероиди, антихипертензивни лекарства, противотуморна терапия, интравенозни течности.
• Болести на костно-мускулната система и на съединителната тъкан - ревматоиден артрит, дерматомиозит.
• Симптоми, признаци и отклонения от нормата - тежки алергични реакции.
• Вродени аномалии, деформации и хромозомни аберации - синдром на Пепър (Pepper), синдром лимфедем-атриални септални дефекти-лицеви аномалии, болест на Гоше-перинатална смъртоносна форма. 
• Травми, отравяния и някои други последици от въздействието на външни причини - тератогенни вещества (BRL 16644, BRL 16657).
• Новообразувания - доброкачествени или злокачествени тумори. 

По-чести причини за възникване

Сърдечна недостатъчност

Сърдечната недостатъчност е състояние, при което сърцето не може да изпомпва достатъчно количество кръв, за да отговори на нуждите на организма. Това води до застой на течности и натрупването им в различни части на тялото. При напреднала сърдечна недостатъчност намалената сърдечна функция води до повишено налягане, което предизвиква излизане на течност от съдовете в интерстициалното пространство. Отокът при сърдечна недостатъчност обикновено започва от долните крайници като с прогресията на заболяването се разпространява към цялото тяло.

» Повече информация по темата: Сърдечна недостатъчност

Бъбречна недостатъчност

При развитие на бъбречна недостатъчност се наблюдава натрупване на редица токсични вещества и крайни продукти от метаболитната обмяна, тъй като бъбреците не могат да изпълняват основните си функции. Освен това, бъбреците губят способността да филтрират кръвта и да отделят излишните течности от организма, което води до задръжка на натрий и вода. Нарушената бъбречна функция често се проявява със загуба на протеини в урината в хода на нефротичен синдром, което позволява натрупването на течност в интерстициалното пространство и серозните кухини.

» Повече информация по темата : Бъбречна недостатъчност

Цироза на черния дроб

Развитието на аназарка може да се наблюдава при тежко увреждане на чернодробната функция, което най-често се дължи на напреднала цироза. Цирозата е хронично заболяване, при което нормалната чернодробна тъкан се замества от фиброзна, което води до загуба на основните функции на черния дроб, включително синтеза на албумин. Той е ключов белтък, поддържащ онкотичното налягане в съдовете. Намаленото албуминово производство води до спад на онкотичното налягане. Освен това, порталната хипертония, която се развива при цироза, води до застой на кръв в чернодробните съдове и повишено хидростатично налягане, което допълнително допринася за развитието на генерализиран оток.

Недохранване

Системното недохранване, особено в ранна детска възраст, може да доведе до тежък генерализиран оток. Най-тежката форма на протеиново недохранване е известна като квашиоркор. Тя възниква при критично нисък прием на белтъци и витамини. Недостатъчният внос на протеини води до рязко намаляване на онкотичното налягане, което предизвиква масивно изтичане на течности в интерстициалното пространство. Освен това, квашиоркорът се свързва с нарушения в лимфния дренаж и капилярната пропускливост, което допълнително допринася за екстремното задържане на течности.

» Повече информация по темата: Квашиоркор

Прием на медикаменти

Медикаментозно индуцираната аназарка представлява генерализиран оток, причинен от употребата на определени лекарства, които влияят върху водно-солевия баланс, съдовата пропускливост или бъбречната функция. Най-честите медикаменти, водещи до този вид оток, включват кортикостероиди, нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС), блокери на калциевите канали, някои антидепресанти и хормонални препарати, като естрогени и тестостерон.

Вродени аномалии

Състоянието може да засегне и плода по време на вътрематочното му развитие, в резултат на генетични мутации. Състояния като фетален хидропс (Hydrops fetalis) са сред най-тежките прояви, при които се наблюдава генерализиран оток в резултат на сърдечна недостатъчност, анемия или нарушения в лимфния дренаж. Вродените сърдечни малформации, метаболитни заболявания и тежки хемолитични състояния (като Rh-несъвместимост между майката и плода) също могат да причинят тежка вътреутробна аназарка.

Симптоми

Изображения : James Heilman, MD, CC BY-SA 3.0; Klaus D.Peter, CC BY 3.0 de

За разлика от периферният оток, който е локализиран в определена област на тялото, аназарка се характеризира с дифузен оток, засягащ цялото тяло. Най-често симптомите, които се наблюдават включват:

• Подпухнало лице - наблюдава се в голяма степен сутрин и е локализирано най-често в околоочната зона и по-специално около клепачите. 
• Подути крайници - обикновено се подуват първо долните крайници като кожата може да бъде напрегната и опъната.
• Олигурия или анурия - намалено или липсващо отделяне на урина, което се наблюдава при значително влошаване на бъбречната функция.
• Асцит (натрупване на течност в коремната кухина) - проявява се с подуване и тежест в корема.
• Плеврален излив (натрупване на течност в плевралното пространство) - предизвиква задух и болки в областта на гръдния кош, обикновено свързани с дихателните движения.
• Перикарден излив (натрупване на течност в перикардния сак) - характеризира се с недостиг на въздух и болки в гърдите, които са постоянни и не са свързани с дихателните движения. 

В зависимост от подлежащото заболяване, развитието на аназарка може да предизвика оплаквания като повишена умора, слабост, мускулни крампи, липса на апетит и други. 

Диагноза 

Развитието на аназарка обикновено е признак на тежко системно заболяване, затова е необходимо бързо да потърсите медицинска помощ, за да се установи подлежащата причина. Диагностичният процес включва:

Анамнеза - лекарят събира информация за началото на отоците, локализацията им, както и наличието на придружаващи симптоми и заболявания.

Физикален преглед - включва оценка на отоците, както и цялостното състояние на организма. Използват се методи като палпация, перкусия, аускултация. 

Лабораторни изследвания - изследва се пълна кръвна картина, биохимични показатели като креатинин, урея, албумин, общ белтък, електролити, чернодробни ензими и други.

Образни изследвания - за диагностициране на течност в сериозните кухини се използват образни изследвания като:

• Ехография - за диагностика на асцит, плеврален или перикарден излив.
• Рентгенография - за установяване на белодробен оток или плеврален излив. 
• Компютърен-томограф (КТ) или ядрено магнитен резонанс (ЯМР) - по преценка на лекаря за по-добра визуализация на вътрешните органи.

Лечение 

Лечението на аназарка обикновено се осъществява в болнични заведение като цели овладяване на генерализирания оток и коригиране на подлежащото заболяване. Основното лечение включва:

• Диуретици - медикаменти, които подпомагат отделянето на излишните течности от организма. Най-често се използват бримкови диуретици (фуроземид), в подходящи дози, съобразени със състоянието на пациента. 
• Албумин - ключов компонент в лечението на аназарка, особено при пациенти с хипопротеинемия. Инфузиите с албумин повишават онкотичното налягане в съдовете, което спомага за връщането на течностите от тъканите обратно в кръвообращението. Обикновено се прилага човешки албумин 5% или 20%.
• Антикоагуланти - при пациенти с нефротичен синдром или застойна сърдечна недостатъчност има повишен риск от тромбози, поради което може да се наложи приложение на антикоагуланти като хепарин, варфарин или други.

По време на лечението се проследява дневната диуреза (количеството отделена урина), както и телесното тегло. Препоръчително е спазване на диета с ниско съдържание на сол, за да се предотврати задържането на течности в организма. 

Изображения: freepik.com