Аддукция на ходилото

Аддукция на ходилото: означава привеждане на стъпалото към тялото спрямо срединната (медианна) линия.

Аддукция на ходилото може да се дължи на слабост на мускулите и сухожилията, частично или пълно разкъсване на връзки и сухожилия на глезена, фрактура, метатарзус аддуктус, метатарзус варус, неправилна позиция на плода в матката, Ziehen-Oppenhein синдром, синдром на Бийлс (Beals syndrome), синдром на Хънтър-Макдоналд (Hunter-Mcdonald syndrome), синдром на Каплан-Плаучу-Фич (Kaplan-Plauchu-Fitch syndrome), синдром на Уивър (Weaver syndrome) и други.

Синдромът на Ziehen-Oppenheim е рядко генетично заболяване, което се характеризира с интензивни, торзионни мускулни спазми и изкривяване на тялото. Това е генерализирана дистония, рядка форма на свръхкинетично двигателно нарушение. Синдромът е първичен, идиопатичен, генерализиран с ранно начало (развива се в детска или юношеска възраст между 5 и 15-годишна възраст.). Клиничните изяви на заболяването включват флексия на стъпалото и обръщането му навътре към тялото, затруднения при поставянето на петата на земята при ходене, тортиколис, лордоза и торзия на таза, анормални движения на краката и тялото, аддукция на ходилото, непрекъснати завъртания и усуквания на тялото, слаби рефлекси. Точната причина за появата на заболяването не е известна. Унаследява се по автозомно-рецесивен или автозомно-доминантен път. За това заболяване често се използва термина торсионна дистония. Описано е от Херман Опенхайм през 1911 г.